Незначителното, приятелю, стои в основата на съществуването. То е с нас навсякъде и винаги. То присъства дори там, където не искаме да го видим – в ужаса, в кървавите битки, в най-лошите нещастия. Често е необходима смелост, за да го разпознаем в подобни драматични условия, за да го назовем с името му. Но не става дума за разпознаване, трябва да обичаме незначителното, да се научим да го обичаме. Тук, в този парк, пред нас, погледнете, приятелю, то ни се представя в цялата си очевидност, в цялата си красота. Да, красота. Както сам казахте: съвършена режисура… и напълно безполезна, деца, които се смеят… без да знаят защо, не е ли красиво? Проникнете се, Д’Ардело, приятелю, проникнете се от тази незначителност, която ни заобикаля, тя е ключът към мъдростта, тя е ключът към доброто настроение…
Ключови думи: Балкански корени
Незначителността е може би най-значимото нещо в живота ни. Тя е изначална и ни се предава генетично. Тя съществува оптреди думите и се намира отвъд егото и мръсотията ни. Ето защо, „говорейки“ на нейния език се разбираме по-добре, отколкото с „реални“ думи (Калибан и Мариана). Тя е символ на стремежа да се запазим чисти, дори когато егоцентризмът и слабостта ни ни омърсяват и ни превръщат в сатрапи и изверзи. Тя е тази, която пази искреността и неподправеността във взаимоотношенията ни (Сталин и Калинин). Незначителното често обяснява реалните причини за постъпките ни. То е пъпната връв – символ на любовта и връзката помежду ни, без която не можем да живеем и без която се чувстваме виновни за съществуването си (Ален). Незначителността е тази, която ни прави различно еднакви, ерго – красиви, безметежни и до болка свързани един с друг. Тя е тази, без която ангелите ще паднат, поезията ще изчезне и изкуството ще потъне в забвение. Незначителното е изконно.
Владо Белов, Хеликон Сливен
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).