Моливът на дърводелеца

Автор: Мануел Ривас

Коментари: 0

Издател Смол-Стейшънс-Прес
Брой страници 160
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 190 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543840052
Баркод 9789543840052
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Моливът на дърводелеца е първият роман от галисийския автор Мануел Ривас, който излиза на български. Това е една история за любов на фона на испанската гражданска война или по-скоро история за испанската гражданска война на фона на една любов. Да пише за любовта със смирение, превръщайки я не в главно действащо лице, но в спътник на събитията, избягвайки от сантимента чрез мъдрост и хумор, е, което отличава стила на Ривас. Неслучайно носителят на Нобелова награда Гюнтер Грас казва за нея: "Научил съм повече за испанската гражданска война от Моливът на дърводелеца, отколкото от която и да е историческа книга".

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тъмничарят Ербал, с дърводелския молив в ръка, разказва една история.


Едва ли обаче ще ви каже много за испанската гражданска война на фона, на която се развива действието. Едва ли ще ви каже и много за любовта между най-добрия човек – д-р Да Барка и най-красивата жена - Мариса.


Ербал ще ви разкаже всичко за Войната и нейната безпощадност и суровост. Ще ви разкаже и за хората – всеки имащ своята роля на добър и лош, на приятел и враг.


Той ще ви каже най-важното за Любовта – онази, която устоява на всичко.


И това ще ви бъде разкрито по уникалния за Мануел Ривас начин – без много обяснения, простичко, на места нелогично, но много красиво и човечно.


Това е приказка за събитията, които оставят отпечатък в хората и за хората, които оставят отпечатък в сръцето на Бог, който, със своя дърводелски молив, не спира да рисува и да пресътворява човека и света отново и отново – с надежда.




Всички ние изпускаме нишка, като копринени буби. Гризем и си оспорваме черничевите листа, но тази нишка, ако се кръстоса с други, ако се преплете с тях, може да направи красив килим, незабравима тъкан.


Когато усещаше молива, когато говореха за тези неща, за цветовете на снега, за четката – коса в зелената тишина на ливадите, за подводния художник, за фенера на железничаря, който си проправя път в мъглата на нощта, или за фосфоресцирането на светулките, тъмничарят Ербал забелязваше, че като по чудо изчезва задушаването му, бълбукането на дробовете като мокър мях, бълнуването и студената пот, които идеха след всеки изстрел в слепоочието.“


 


Из „Моливът на дърводелеца“ – Мануел Ривас

Любина Йорданова, Хеликон Русе