Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тъмничарят Ербал, с дърводелския молив в ръка, разказва една история.

Едва ли обаче ще ви каже много за испанската гражданска война на фона, на която се развива действието. Едва ли ще ви каже и много за любовта между най-добрия човек – д-р Да Барка и най-красивата жена - Мариса.

Ербал ще ви разкаже всичко за Войната и нейната безпощадност и суровост. Ще ви разкаже и за хората – всеки имащ своята роля на добър и лош, на приятел и враг.

Той ще ви каже най-важното за Любовта – онази, която устоява на всичко.

И това ще ви бъде разкрито по уникалния за Мануел Ривас начин – без много обяснения, простичко, на места нелогично, но много красиво и човечно.

Това е приказка за събитията, които оставят отпечатък в хората и за хората, които оставят отпечатък в сръцето на Бог, който, със своя дърводелски молив, не спира да рисува и да пресътворява човека и света отново и отново – с надежда.

„Всички ние изпускаме нишка, като копринени буби. Гризем и си оспорваме черничевите листа, но тази нишка, ако се кръстоса с други, ако се преплете с тях, може да направи красив килим, незабравима тъкан.

Когато усещаше молива, когато говореха за тези неща, за цветовете на снега, за четката – коса в зелената тишина на ливадите, за подводния художник, за фенера на железничаря, който си проправя път в мъглата на нощта, или за фосфоресцирането на светулките, тъмничарят Ербал забелязваше, че като по чудо изчезва задушаването му, бълбукането на дробовете като мокър мях, бълнуването и студената пот, които идеха след всеки изстрел в слепоочието.“

Из „Моливът на дърводелеца“ – Мануел Ривас