Ние, порасналите, от висотата на натрупаните години, многознайство и дистанцираност от детските дни може да забравим неподправената радост, която извира от усещането, че си обичан и в безопасност. Ако сте имали късмета да преживеете това усещане като дете (в простичките моменти, когато са ви гушвали в леглото или са целували удареното ви пръстче), то вие сте благословени. Ако ли не, вероятно познавате болезнената му липса. Един от най-добрите начини да компенсирате тази липса е вие самите да дарите такива моменти на някое дете. Изведнъж празнината вътре във вас ще се запълни.


Борбите и неудачите не са проблем – те също може да са част от магията. Стига някъде в детството да има безусловна любов, неговото вълшебство напоява семенцата на щастието и те скоро започват да покълват. Любовта не е всичко, от което човек има нужда, но без нея почти нищо не върши работа. В контекста на любовта борбите и сериозните падания водят до израстване.


Корените на моралното поведение не са в нравоучителните лекции, нито в познаването на Десетте божи заповеди. Тези неща може и да формулират правилата, но не осигуряват мотивацията да ги следваш.

В какво се крие детското щастие и как радостта в ранните ни години влияе на по-късното ни развитие са само част от темите, които разглежда известният клиничен психолог д-р Едуард Халоуел в изданието „Детството и семенцата на щастието“. Авторът предлага план, състоящ се от 5 стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които всеки родител може да използва, за да помогне на децата си да растат щастливо и да се развиват пълноценно. Този план може да се прилага не само от родителите, но също и от учители, както и от всеки, който се занимава (не)професионално с деца.