Танц с носталгични обувки

Автор: Зоя Маринчева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Летера
Брой страници 104
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 163 грама
Размери 13x21
ISBN 9786191790456
Баркод 9786191790456
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек – вечен скиталец – се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира „третото състояние на духа“ (Одисеас Елитис) – това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите за добро и зло, за да намери спасение в поезията, прераждащия се камък и митотворчеството. Дискомфортът от острата, пареща емоция е париран от виртуозната работа с езика. В този смисъл това е поезия на съзиданието, на устояването, на безстрашието на човешкия дух.

ЗОЯ МАРИНЧЕВА е родена в Бургас. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“, след което работи като журналист и преводач в София. През 2000 г. емигрира в САЩ. Публикува авторска поезия, есета и рецензии в български и американски издания. Превежда и представя на английски език български автори като Николай Райнов, Стефан Бонев и Керана Ангелова. Живее в Тексас от 15 години със съпруга си и трите им деца.


Стиховете в тази книга трудно ще бъдат преглътнати от привържениците на традиционната естетика – твърде странни и неочаквани са те за позакърнелите им рецептори. Но и апологетите на ширещия се напоследък псевдомодернизам едва ли ще разпознаят в тяхната авторка своето поредно попълнение – носталгичните обувки на поетесата потракват в мозъците им с дълбочина и смисъл, способни да ги напрегнат. Аз лично преминах през сезоните на тази деликатна и жизнена поезия като откривател на един нов свят, респектиращ със своята цялостност, хармоничност, оголеност, мекота и неднозначност. И съм сигурен, че ако сега извикам: „Еврика!”, ехото ми ще стигне до които трябва - до истинските читатели на единствената и неподправена Зоя Маринчева!
Атанас Капралов

от Ваня Хинкова / дата: 17 юли 2019

МЕДЕЯ

За да разкажа тази история
на белия лист,
ще се превърна в бял лист.
За да разкажа тази история
на вятъра,
ще се превърна във вятър.
За да разкажа тази история
на тебе,
ще се превърна в тебе -
в тебе, човеко...
И после ще убия белия лист.
И после ще убия вятъра.
И после ще убия историята.
И ти ще плачеш над нея.
А аз ще гледам отгоре.

Отдалече ще гледам.

(Зоя Маринчева)

от gorkiyatpalmi / дата: 05 сеп 2015

Благодарение на тази стихосбирка Палми Ранчев е официално лишен от титлата "Най-лош Български поет".

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети