На изток - в Рая

Автор: Изабела Шопова

Коментари: 2

Издател Колибри
Брой страници 340
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 381 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545296963
Баркод 9789545296963
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство. Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, при ключенското и баналното, с които се сблъскахме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме. За Аотеароа – Земята на дългия бял облак. За Нова Зеландия – от обратната страна на света."

Така започва тази забележителна книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.
„На изток – в рая“ е книга, написана на цветист език, с много жизнерадост и с истинско удоволствие. Поради което и се чете с удоволствие. Феновете на Изабела, които са чели писмата й в Интернет, знаят за какво става дума. А тези, които ще се запознаят за пръв път с нея, ще открият в текста й всичко, което са искали да научат за Нова Зеландия, илюстрирано с богат снимков материал и разказано с любов и почуда. Ще открият и авторката – човек с богата култура, непокътната жизненост и бликащо чувство за хумор, която прекарва „шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още не позната Тера инкогнита“.

Изабела Шопова е родена през 1971 година в град Варна. Завършва Математическата гимназия и Техническия университет в родния си град. През 2002 година емигрира със съпруга си и дъщеря си в Нова Зеландия. Понастоящем живее в Бризбън, Австралия. Казва за себе си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа; че има два паспорта и адреси в три държави; че обича да пътува и да разказва за приключенията си. И че точно затова пише.

от Таня / дата: 21 авг 2009

Искам да благодаря на Изабела за чудесното запознаване на българския читател с красотите на Нова Зеландия и перипетиите на българския емигрант. Написана с чувство за хумор и прекрасен стил книгата е прекрасно четиво за читатели, които обичат да опознават други страни и континенти. Чудесна книга и прекрасен автор!!! Препоръчвам я горещо!!!

от Фен / дата: 02 авг 2009

Много увлекателна книга, написана на достъпен и забавен език. Докосване до един невероятно различен сят. Дава голяма информация за живота, нравите, природата и красотите в Нова Зеландия. Препоръчвам я горещо!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Нова Зеландия - далечна, различна, богата на природни забележителности като вулкани, гейзери, планини, кристални езера, гъсти гори, безкрайни плажове и красиви фиорди. 


В книгата си „На изток - в Рая“ Изабела Шопова е описала прекрасно всичко до което се е докоснала в тази далечна страна - от местната култура и история, през природните особености, забавленията и екстремните преживявания до чисто битовите аспекти на живота  там.  


Интересна, информативна, забавна, написана от добър разказвач, с тази книга ще получите една добра представа за Нова Зеландия.

Марина Маринова, Хеликон Шумен

„Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.

Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.

Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“