На запад от Рая

Автор: Изабела Шопова

Коментари: 0

Издател Колибри
Брой страници 432
Година на издаване 201
Корици меки
Език български
Тегло 433 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191500352
Баркод 9786191500352
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Пътешественичка, авантюристка и със сигурност писателка, Изабела описва най-голямата държава и най-малкия континент в света с ерудицията на историк, географ, биолог, ботаник, орнитолог, арахнолог, ентомолог и с перото на литератор, на когото всеки изкушен може да завиди. Читателят ще научи всичко, или почти, за Бризбън /не е грешка, така се произнася Бризбейн на австралийски/, за посумите /австралийски вариант на опосумите/, за Аделаида, Тасмания, Сидни, Мелбърн и Канбера, за крокодилите, тасманийските тигри и вездесъщите мравки и като цяло - за една благословена от хората прекрасна космополитна и цивилизована страна, за която не ни остава нищо друго, освен да мечтаем. Ще научи също как се готви артишок и що е то куинсландър, а речникът му ще се обогати с някои типични изабелизми /пръкнали се къде от родния й града, къде от личната й глава/ като кьофнах се, усам, далдисвам, слихтене, клечораци, огнили и гиндирлик, както и мръсновеникав, гърбо-мравко-полазващо и косите - изправящо.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

“На запад от Рая” е свежа, забавна и увлекателна книга-пътепис, която ще прочетете на един дъх.


Личната история на авторката ни пренася на хиляди километри отвъд океана, „там долу“, далече на юг  и ни кара да съпреживеем едно завладяващо приключение в земите на Австралия. Изабела Шопова рисува живи картини. Посещаваме  музеи, увеселителни паркове, административни  сгради, молове, отдъхваме на бели плажове. Запознаваме се с историята, нравите, културните традиции  и  кухнята на австралийците (авторката ни е предложила някои от най-популярните австралийски рецепти ).  Срещаме се с флората и много видове от фауната на този континент-държава, които не могат да ни оставят безразлични, тъй като тук живеят едни от най-отровните  и опасни представители на животинския свят.


 Интересна, информативна книга, написана от добър разказвач, която ще стимулира въображението ви, а ще ви зареди и с много позитивни емоции.

Марина Маринова, Хеликон Шумен

„Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.

Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.

Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“