Съдбата е и това, което ни е дадено, и това, което сами създаваме за себе си.
Алис Хофман създава роман, в който фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното. Разказва история за милосърдието и егоизма, за трагедията и надеждата, за хората и животните и тънката граница между тях. За фотографията като изкуство. За невежеството и предразсъдъците. За дарбата да виждаш отвъд видимото. За мистичното привличане между двама души и за смелостта им да изберат свободата.
Корали Сарди е дъщерята на импресарио с тайно минало и аура на д-р Франкенщайн, който притежава Музея на необикновените неща – място, в което хора, животни и предмети с необичайна външност привличат любопитната тълпа в Кони Айлънд. Корали е момичето с ципи между пръстите, което може да издържи с часове в леденостудените води на река Хъдсън. Тя се представя за русалка пред посетителите на Музея заедно с другите чудати обитатели – Момичето пеперуда, Човека вълк... Баща й винаги я е държал настрана от хората – тя живее в затворения свята на Музея, но се появяват все повече причини да търси своята свобода навън...
Една нощ в горите край Хъдсън Корали се натъква на странен млад мъж, който снима дърветата на лунна светлина.
Мъжът е Еди Коен – руски имигрант, който напуска своята общност и предопределената му работа като шивач и избира фотографията, защото вярва, че само обективът на камерата може да ни покаже истината, когато очите ни подвеждат.
Еди притежава дарбата да открива изчезнали хора и когато случайно става свидетел на прочутия пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, е нает да намери млада жена. Търсейки момичето, съдбата го среща с Корали.
На фона на изграждащия се Ню Йорк, в сърцето на една бурна епоха, двама души ще открият силата и красотата на своите необикновени чувства.
Брилянтна книга за жестокост и състрадание и за завладяващата магия на любовта.