Лично аз не забелязах грешки, но пък аз не се интересувам толкова от технически термини, а по-скоро от хората в чиито глави са се родили гениалните мисли. Книгата не се казва "Иновациите", а "Иноваторите" все пак. И най-вече от истината, а не художественото разкрасяване на хора-легенди като Джобс и Гейтс.
Хареса ми и историята на Джон Атанасов. У нас сзме свикнали да четем само хвалебствия за родните си таланти, но пък Уолтър Айзъксън показва Атанасов в много интересна светлина - саможив, ревнив към идеите си, а сдве думи има нещо типично балканско в него и в нежеланието му да работи в екип.
А съдбата на Ада Лавлейс беше истинска изненада за мен. Сигурно защото зад всички компютрите, операционни системи и езици за програмиране стоят реални хора, чиито мисли са уникални и движат прогреса на човечестово.
Иноваторите. Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще
Автор: Уолтър Айзъксън
| Издател | СофтПрес |
| Преводач | Колектив |
| Брой страници | 592 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 758 грама |
| Размери | 16x24 |
| ISBN | 9786191512003 |
| Баркод | 9786191512003 |
| Категории | Световни личности, Спомени и документи, История, Книги |
През 2011 Уолтър Айзъксън запозна света с живота на Стив Джобс чрез биографията, която се превърна в глобален феномен и стана една от най-купуваните нехудожествени книги в историята на човечеството. В новия си шедьовър „Иноваторите” писателят разкрива вълнуващите истории на пионерите на дигиталната революция, без които не биха съществували нито Джобс, нито компютрите и интернет. Ако искате да научите как се раждат иновациите и как сътрудничеството е свързано с креативността, „Иноваторите” ще ви завладее!
Какво е креативността? Как визионерските идеи стават реалност?
„Иноваторите” е новият шедьовър от автора на биографията за Стив Джобс –Уолтър Айзъксън. Книгата ни запознава с вълнуващия живот на пионерите на дигиталната революция, създали компютрите и интернет. Всичко започва с графиня Ада Лъвлейс, дъщерята на лорд Байрон, която става първият програмист още през ХIХ век, и продължава с впечатляващите личности Ванивър Буш, Алан Тюринг, Джон фон Нойман, Джон Ликлайдър, Дъг Енгелбърт, Джон Атанасов, Робърт Нойс, Бил Гейтс, Стив Возняк, Стив Джобс, Тим Бърнърс-Лий, Лари Пейдж…
Как работи умът на гениите?
Авторът увлекателно рисува идейния свят на тези изключителни новатори, сменя умело гледната точка, а дълбокият му личен интерес към темата калейдоскопично разкрива постепенното развитие на 10-те най-съществени иновации на цифровата ера. Книгата надниква в мислите на иноваторите, разкрива защо са толкова изобретателни и показва как способността им да си сътрудничат ги прави още по-успешни.
Иновациите се раждат там, където изкуството докосва науката!
В наши дни иновациите, креативността и съвместната работа са ключът към успеха във всяко начинание, а „Иноваторите” показва какъв път е извървян, за да се стигне до тази истина. Потопил се за няколко години в житейските истории на тези гениални изобретатели, Айзъксън майсторски разкрива как в екип, където приоритет са познанията, творческият размах и споделянето на идеи, се раждат великите откриватели и артистите на бъдещето.
Ключови думи: Вдъхновяващи идеи
Уолтър Айзъксън си извоюва име на автор от тежка категория сред писателите на романизирани биографии. След Айнщайн и Стив Джобс виждаме леко разнообразяване на жанра чрез разказване на историята на компютрите и виртуалните мрежи в книгата The Innovators. Айзъксън си е все същият сладкодумен разказвач, който не ти позволява да оставиш лесно книгата му.
Тук обаче имам коментар върху българското издание и той не е много ласкателен. Преводът е общо-взето професионален, но не съвсем. Може би не трябва да очакваме от всеки преводач да познава термините на български език в дадена област, но във времето на Уикипедия е редно да изискваме поне минимално усилие за правене на справки. Няма как университетът Джоунс (ако предпочитате: Джонс) Хопкинс да е Джон Хопкинс. Създаването на компютри изисква equipment, което на български може да е оборудване, материали и др., но не звучи добре да се превежда с „екипировка“. Може би преводачът е скиор, но това не е важно за читателя. Всеки що-годе грамотен експерт се изумява да види как частните диференциални уравнения са наречени „частични“. Има и други подобни примери. Най-нелепо е изписването на името на един от пионерите на изчислителната техника - John Mauchly. През няколко десетки страници в книгата начинът на изписване се сменя: Мочли, Маукли, Мокли. (Вярното е Мокли, което лесно можем да установим в Ютюб, например тук: https://Линкът е изтрит от администратор. Това се е случило защото преводачите са четирима и те не са си дали труд да си сверят часовниците, може би разчитайки на редактора. Бихме очаквали точно редакторът да свърши подобна работа, както и уточняването на преводите на термините на български език. Уви, претупването е било стил на редакторска работа. Точно същото можем да кажем и за коректора: книгата изобилства с неточно поставени или липсващи запетаи; на места пълният и краткият член в мъжки род са поставени съвсем наопаки. Немарлива работа. Вероятно е твърде много, да искаме от едно издателство да има научни редактори, които да не допускат подобно окепазяване на книгите. Но малко по-качествен мениджмънт в издателската работа е необходим. Резултатът, брилянтен или мърляв, остава за много години напред.
Книгата е написана много хубаво но лично аз бих предпочел да имаше малко повече техническа насоченост. Когато се говори за Джон фон Нойман, да беше показана и архитектурата на същия. В книгата няма почти нищо за програмните езици, такива като С и С++; за възникването на операционната система UNIX. Не се говори нищо изобщо, за суперкомпютрите и т. н. За сметка на това, надълго и широко се говори за създателя на първия блог и неговите нецензурни преживявания.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
За добро или за зло, не можем да си представим днешния наш свят без технологиите. Бъдещето ще покаже дали именно те няма да се окажат и причина за нашето нещастие. Една от най-продаваните книги през последното десетилетие беше биографията на Стив Джобс, визионерът, който промени мисленето за компютъра. Книгата беше написана от Уолтър Айзъксън и у нас излезе със заглавие „Стив Джобс“ и дългото подзаглавие „Единствената официална биография, одобрена от основателя на Apple“. Причина за това са може би множеството появили се книги с претенции да разказват историята на дигиталния революционер. По същия начин излязоха и няколко филма, интерпретиращи неговия житейски път. Издателство Софт Прес ни представя друга творба на увлекателния разказвач Айзъксън: „Иноваторите. Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще“. На цели петстотин и деветдесет страници авторът разкрива по удивителен начин живота и приноса на онези първопроходци в цифровите технологии, без които днес животът би изглеждал много по-различен. Тръгва от историята и пионерите, които със своите умове и наличните технически средства сътворяват малки чудеса, които придвижват цялото човечество с много крачки напред. Думата хакер в първоначалното си значение означава човек, който успява да намери пряк път и по-лесен начин за решаване на сложна задача. Точно такива хакери са били и графиня Ада Лъвлейс, дъщеря на поета Байрон, и Алан Тюринг, Джон фон Нойман, Джон Ликлайдър, Дъг Енгелбърт, Джон Атанасов, всеки от които има своя принос в това ние с вас да можем да държим в ръцете си смартфони и преносими компютри. Може би животът на всеки един от тях поотделно заслужава отделен роман. За постиженията на Тюринг например има създадени няколко игрални и документални филма. В „Иноваторите. Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще“ Уолтър Айзъксън ни убеждава в едно много важно нещо – там, където се срещнат науката и изкуството, се ражда иновацията. Умът на гения работи по различен начин. Да си визионер, означава да умееш да провидиш бъдещето и човешките потребности. Всяка една от описаните в книгата личности е притежавала това зрънце на гениалността, където се съчетават математическите способности и творчеството, точно както у Леонардо да Винчи. Извън страниците на книгата остават Линус Торвалдс, създателят на Линукс, Ричард Столман, защитникът на свободния софтуер и мнозина други творци и гуру-програмисти, но и задачата на Айзъксън е била да разкаже само за инициаторите на най-значителните промени.
Хеликон
