Това ми изглежда много интересно!
Издател | Вакон |
Преводач | Александра Лозанова |
Брой страници | 174 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 231 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789549535839 |
Баркод | 9789549535839 |
Категории | Научно-популярни издания, Природни и точни науки, Книги |
През 1976 г. един смъртоносен вирус изпълзява от гората на Конго. Появява се така внезапно, както и изчезва, без да остави дори следа.
През следващите четири десетилетия Ебола спорадично се появява, като всеки път оставя след себе си опустошение. Може да убие до 90% от жертвите си. Между епидемиите вирусът се крие дълбоко в дебрите на джунглата и е невъзможно да бъде проследен. В ход е търсенето на неуловимия животински резервоар на Ебола. А докато не го открием, вирусът ще продължава да вилнее.
Утвърденият писател и изследовател Дейвид Куомън се сблъсква за пръв път с Ебола, докато пътува из джунглите на Габон, придружаван от местни хора, чието село е покосено от скорошна епидемия. Тук той разказва историята на вируса – миналото, настоящето и неизвестното му бъдеще.
Това ми изглежда много интересно!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
1976 г., Централна Африка – проявява се нов вирус от непознато семейство с невиждано високите 88% смъртност. Вирусът вилнее в продължение на няколко години, после изчезва също толкова мистериозно, колкото се е появил. До 1995 година. Когато се звръща, но вече мутирал. До 2007 разновидностите вече са пет, а през последната епидемия от 2014 е открит шести щам. Ебола, изглежда, еволюира светкавично.
Дейвид Куомън тръгва по следите на загадъчния вирус. Едно зловещо пътешествие, което преплита в себе си множество човешки истории и научни факти, разбулва заблудите на масовата психоза, но и ни оставя с тревожните данни на действителността. Ебола посява множество въпроси без отговори, но пандемичният ѝ ореол все още е без основание, „вирусът е обвит в тайнственост, но не е свръхестествен“, пише Куомън.
Това, което знаем, за Ебола, е, че се е прехвърлила върху човека от животните (както и 60% от всички инфекциозни заболявания), но не знаем кои са резервоарните гостоприемници. Знаем, че вирусът може да „лети“ със самолет, което го прави потенциална заплаха за всяко кътче на земята, но не знаем как се прехвърля от животните върху човека. Познаваме симптомите, но не знаем защо малцина успяват да преодолеят болестта. Знаем, че се разпространява бавно, но не знаем каква е причината за избухването му. Знаем, че мутира бързо, но не знаем дали може да бъде контролиран и дори спрян.
Когато поредната епидемия бъде овладяна, вирусът няма да изчезне, а само ще се е скрил до следващата си проява. „Ебола“ разшриява познанията ни за вируса от научна, но и от човешка гледна точка. Какво ще се случи, никой не знае, но стремежът е не толкова към откриване на ваксина, колкото към предотвратяване на бъдещите епидемия. А първата крачка към това е в разбирането.