Черната тетрадка (Дневникът на художника Илия Бешков. Полицейско досие 1925-1958)
Автор:
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 356 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 421 грама |
| Размери | 18x24 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Спомени и документи, История, Книги, Български личности |
Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят.
Докато той пише дневника си, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.
Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил п? земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция...“
Ето няколко реда от досието:
Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.
Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Понякога една книга може да промени мнението ни за дадена епоха и да унищожи самозададени клишета още с разгръщането на първите й страници. Безспорно с „Черната тетрадка” на Илия Бешков ние се срещаме с културен феномен от най-висока класа, книга-документ за времената на ранния български социализъм, книга-прозрение на един голям творец и книга–албум шедьовър. Издателство „Изток Запад“ ни представя триптих събитие–личен дневник на Бешков, полицейско досие и представителна извадка от художественото творчество на великия наш карикатурист.
Не е случайно разделението на книжното тяло на три (Бешков е бил силно религиозен). Първата част е самата „Черна тетрадка”. Тук е Човекът – прозренията за настоящето и бъдещето, мислите и чувствата на интелектуалеца, на Илия Бешков като обект на историческите събития, през които минава той и страната. Втората част е досието му –догмата и бездушието на системата, за която всеки е обект и враг, Държавата като патриархално неразрушима цялост срещу различните. За третата част смело може да кажем, че е божественото вдъхновение на Твореца, рисунките и карикатурите, в които се чувства гениалността на свободния създател.
Първата и третата част на тази забележителна книга са едно от тези рушители на мита, че България няма достойна култура и не е част от световното ”цивилизовано” пространство. С хора като Илия Бешков имаме пълното морално право да се гордеем с това, че ни има тук и сега такива каквито сме. Първата и третата същност на сборника (Духът) напълно доминира над втората част (Системата). Или ако трябва да перефразираме известната скица на самия Бешков ”Бай Ганьо убива своя създател”- тук с пълно право може да обърнем извода, че Творецът побеждава творението на нечовеците (тоталитарната система).
И накрая преди да пристъпите към четенето на тази „Черна тетрадка” вгледайте се в Бешковата Мадона на първата страница –там е всичко!
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив
