Понеже съм свидетел на описаните в книгата събития и познавах немалко от лицата, споменати в нея, не сдържах сълзите си. Дълбок поклон пред автора!
Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)
Автор: Красимир Дамянов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 246 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 321 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542812302 |
| Баркод | 9789542812302 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Посветен колкото на автора на "Балада за Георг Хених", толкова и на извратените времена, които не успяха да ни умъртвят, но ни убиха, новият роман на Красимир Дамянов е свидетелство за агонията на цяло едно поколение, зад което ще останат само серия неизвършени невръстни убийства, куп недописани мръсни приказки и аутопсии на лбов, а сред тях ще мъждука единствено мазохистичното ни мъжество да бъдем подведени от собствената ни изключителност.
Красимир Дамянов пише така сякаш социализмът не е свършил.
"Красимир Дамянов пише така сякаш социализмът не е свършил."
Едно голямо Браво за което!
Написан с много тъга и болка в сърцето, този (полу)автобиографичен роман се чете на един дъх. В центъра е времето на соц-а, т.е. най-мрачните и застойни времена от новата ни история, и сред тях - космополитния гений на Виктор Пасков, за когото май никой досега не се осмелил да пише по такъв начин. Забележителна е откровеността на Дамянов: той знае, че е слаба и вероятно неособено надарена литературна особа, но дълбае навътре с реализма на свидетеля, който като Салиери се прекланя пред гения на композитора и едновременно с това му завижда. Мисля, че тази книга е задължително четиво за всички онези души, които не намериха пътя си след "промените", а останаха на другия бряг, в другото време. Алилуя!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Красимир Дамянов е роден на 25.03.1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в ИСИ (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата. Първият му сборник с разкази "Защо няма бог" излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, работи като редактор в издателство "Български писател". С втората си книга "Дяволски нокът" (1985) става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно заради направено от Дамянов публично антипартийно изказване. Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми - като редактор и главен редактор на "Колектив 64", но през 1889 г. е принуден да напусне за "намеса в творческите планове на колектив 64" и "налагане на продуцентски принципи и материална отговорност" - обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор. Последната му книга е "Приказки за злояди деца" (1989), след която практически изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания, връщайки се към предишната си професия. От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от три години е стопанин и уредник на културния клуб-хотел "Артхостал" в Барселона. Романът "Дневникът на една пеперуда" е написан на испански език. Българското му издание в превод на автора се подготвя за печат от изд. "Факел експрес".
