Дзифт

Автор: Владислав Тодоров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Жанет-45
Брой страници 152
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 148 грама
Размери 20x13
ISBN 9544913017
Баркод 9544913017
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

За книгата
Черен роман

За автора
Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието, БАН (1987). Доктор на философските науки, Пенсилвански университет (1996), където понастоящем преподава културна история на Русия и източна Европа.
Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991 (2006 - второ доп. изд.). В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" в издателството на Държавния университет на щата Ню Йорк (1995). Следват книгите "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (Фондация "Пространство Култура", 2005), издадена със съдействието на Национален дарителски фонд "13 века България" и Институт "Отворено общество". През 2006 г. публикува своя пръв роман "Дзифт".
Статии и студии е публикувал в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения. Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Член основател на кръга "Синтез".

от Aна / дата: 13 дек 2009

Прочетох книгата, защото чета всичко. \"Дзифт\" e по-скоро сценарий oтколкото роман. Cюжетът e много накъсан, започва се една мисъл, навлиза се малко в нея и веднага се прескача на друга. Kнигата e изпълненa cъc cцени изобpaзяващи гонитби, побоища и секс това кара читателя да следи пиключенията на героя и избутва идеята на книгата на заден план. Стилът на писане е аматьорски за белeтристика.

Hамeриx това интервю c Владислав Тодоров на неговия web site след като прочетох книгата.

http://vladislavtodorov.com/vestnikkapit...
Капитал, брой 39, 25 септември, 2008
Интервю на Янко Терзиев
http://www.capital.bg/show.php?storyid=5...

Как гледахте на сценария на \"Дзифт\" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?

Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен \"Дзифт\" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ.

Kaто читател този коментар ме обижда. Аз предпoчитам да прочeта книга, която писателя е написал, защото e искал да каже нещо, a не само за да събирe оборoт.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В романа Дзифт се разказва за последната нощ от живота на Молеца – главният персонаж. Действието се развива само за една нощ (най-дългата нощ в годината – 21 декември), но текстът е толкова наситен на събития, че тази подробност остава на заден план.

Молецът излиза от Софийския централен затвор, излежал присъда за убийство, което не е извършил. Той влиза там преди Девети, а излиза в началото на 60-те и се опитва да оцелее в странния за него свят , гонен от действителния убиец – това всъщност е „гръбнакът на такста“.

При четене на книгата се забелязва едно противопоставяне на света вътре в затвора и на света вън – реалният груб, суров, вълчи свят. Граничната зона е прагът на затвора.

След всички препятствия, с които се сблъсква Молеца, все пак се оказва, че е по-лесно да оцелееш в затвора, въпреки хората с „черно“ минало вътре – това всъщност е иронията – един невинен се оказва в затвора за убийство, което не е извършил, а друг, които е убил е на свобода и всъщност пак ще убие – ще убие човекът, който не го е предал и е излежал присъдата вместо него. Това е „грозната“ действителност.

За краткото време извън затвора героят успява да се види с най-важните хора в живота си да преживее предателства, напрегнати ситуации, надежди и разочарования. Текстът е динамичен, плътен, наситен със събития, но лек за четене. Романът е изпълнен с ирония и голяма доза натуралистичност (все пак е черен роман). Друг нюанс е фатализмът. Романът грабва с енергията, надеждата и устремът за борба на главния персонаж, въпреки че усеща фаталния край. Това сякаш е абсурдността на ситуацията – Молецът, който все още е силно влюбен и вярва на своята любима Ада, се изправя срещу целия абсурд на суровия свят, в които се оказва предаден дори от най-близкия човек.

Социалистическият режим остава на заден план. Епохата се отразява само на ниво език – тя оживява през клишетата и лозунгите. Романът всъщност пародира „ светлата епоха на социализма“ като й противопоставя тъмнината на най-дългата нощ. Светлият устрем към бъдещето се противопоставя на безспирния бяг на Молеца към своята смърт.

Краят започва от самото начало“

Симеон Бонев - книжар, Хеликон София - Гранд хотел България

ВЛАДИСЛАВ ТОДОРОВ е доктор на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София (1991). В САЩ издава втората си книга – "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" (1995). Следват "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" и "Хаотично махало: политическа публицистика". Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Автор е на два екранизирани романа – “Дзифт” и “Цинкограф” с филмово заглавие “Цветът на хамелеона”.