Прочетох книгата, защото чета всичко. \"Дзифт\" e по-скоро сценарий oтколкото роман. Cюжетът e много накъсан, започва се една мисъл, навлиза се малко в нея и веднага се прескача на друга. Kнигата e изпълненa cъc cцени изобpaзяващи гонитби, побоища и секс това кара читателя да следи пиключенията на героя и избутва идеята на книгата на заден план. Стилът на писане е аматьорски за белeтристика.
Hамeриx това интервю c Владислав Тодоров на неговия web site след като прочетох книгата.
http://vladislavtodorov.com/vestnikkapit...
Капитал, брой 39, 25 септември, 2008
Интервю на Янко Терзиев
http://www.capital.bg/show.php?storyid=5...
Как гледахте на сценария на \"Дзифт\" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?
Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен \"Дзифт\" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ.
Kaто читател този коментар ме обижда. Аз предпoчитам да прочeта книга, която писателя е написал, защото e искал да каже нещо, a не само за да събирe оборoт.
Дзифт
Автор: Владислав Тодоров
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 152 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 148 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9544913017 |
| Баркод | 9544913017 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
За книгата
Черен роман
За автора
Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието, БАН (1987). Доктор на философските науки, Пенсилвански университет (1996), където понастоящем преподава културна история на Русия и източна Европа.
Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991 (2006 - второ доп. изд.). В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" в издателството на Държавния университет на щата Ню Йорк (1995). Следват книгите "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (Фондация "Пространство Култура", 2005), издадена със съдействието на Национален дарителски фонд "13 века България" и Институт "Отворено общество". През 2006 г. публикува своя пръв роман "Дзифт".
Статии и студии е публикувал в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения. Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Член основател на кръга "Синтез".
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В романа Дзифт се разказва за последната нощ от живота на Молеца – главният персонаж. Действието се развива само за една нощ (най-дългата нощ в годината – 21 декември), но текстът е толкова наситен на събития, че тази подробност остава на заден план.
Молецът излиза от Софийския централен затвор, излежал присъда за убийство, което не е извършил. Той влиза там преди Девети, а излиза в началото на 60-те и се опитва да оцелее в странния за него свят , гонен от действителния убиец – това всъщност е „гръбнакът на такста“.
При четене на книгата се забелязва едно противопоставяне на света вътре в затвора и на света вън – реалният груб, суров, вълчи свят. Граничната зона е прагът на затвора.
След всички препятствия, с които се сблъсква Молеца, все пак се оказва, че е по-лесно да оцелееш в затвора, въпреки хората с „черно“ минало вътре – това всъщност е иронията – един невинен се оказва в затвора за убийство, което не е извършил, а друг, които е убил е на свобода и всъщност пак ще убие – ще убие човекът, който не го е предал и е излежал присъдата вместо него. Това е „грозната“ действителност.
За краткото време извън затвора героят успява да се види с най-важните хора в живота си да преживее предателства, напрегнати ситуации, надежди и разочарования. Текстът е динамичен, плътен, наситен със събития, но лек за четене. Романът е изпълнен с ирония и голяма доза натуралистичност (все пак е черен роман). Друг нюанс е фатализмът. Романът грабва с енергията, надеждата и устремът за борба на главния персонаж, въпреки че усеща фаталния край. Това сякаш е абсурдността на ситуацията – Молецът, който все още е силно влюбен и вярва на своята любима Ада, се изправя срещу целия абсурд на суровия свят, в които се оказва предаден дори от най-близкия човек.
Социалистическият режим остава на заден план. Епохата се отразява само на ниво език – тя оживява през клишетата и лозунгите. Романът всъщност пародира „ светлата епоха на социализма“ като й противопоставя тъмнината на най-дългата нощ. Светлият устрем към бъдещето се противопоставя на безспирния бяг на Молеца към своята смърт.
„ Краят започва от самото начало“
Симеон Бонев - книжар, Хеликон София - Гранд хотел България
