Лудост, така плашещо звучи заглавието на новата книга на Калин Терзийски. Още по-стряскаща е корицата на книгата, от която се надига застрашителния поглед на жена, сякаш насред огъня, нарисуван от художника Динко Стоев.
Дали точно това ще намерите вътре обаче?
Изповедта на Калин Терзийски продължава, този път разказът проследява работата му на психиатър в психиатричната болница Курило и любовта, която открива там.
Затрогващите сцени на проблемите на пациентите там и на противоречивия сблъсък с психичните болести са колкото пронизващи, толкова и пречупени; лудостта е представена като паралелен свят на различни хора, своеобразна тяхна завършена система, удобна и последователна като хармония, а не фалшива като какофонията, която всеки „нормален” може би очаква да види и чуе. Чисто хронологически този сюжет предшества развитието на сюжета на зловещия на моменти роман „Алкохол”.
Емоционално обаче новият роман не вещае това продължение – той е по-оптимистичен, по-благ и по-спокоен – въпреки лудостта, въпреки нещастието, въпреки трудностите.
Нека не правим грешката да гледаме на него като на чиста автобиография и нека го оценим предимно според качествата му на литература. Тогава смело можем да отбележим, че това е един стилистично зрял художествен шедьовър.
Много увлекателен и много мъдър, с този роман Калин Терзийски погубва мита за трудночетимата, отгледана в кувьоз, съвременна българска литература. Не с пискливи тънки гласчета зоват за помощ, а с устремен пробег похищават книгите на Калин Терзийски.
Книга за истината, смелостта и отказа да бъдеш лицемер. изстрадана изповед за годините, в които авторът е бил психиатър в Курило.
Поредната искрена и човешка книга на Калин Терзийски.