Джим Копчето: Джим Копчето и Лукас Машиниста. Джим Копчето и страшните 13

Автор: Михаел Енде
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0
Издател Емас
Брой страници 552
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 424 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543571666
Баркод 9789543571666
Категории Литература за деца и юноши, Книги

„Историята за Джим Копчето започна с книгата - с първото изречение, без всякаква концепция и без да знам какво ще бъде второто изречение и как ще завърши историята."
Това разказва един от най-успешните немски детски писатели за своя първи роман за деца, който му е донесъл Националната награда на Германия за детска литература и място в Почетната листа на Малката Нобелова награда - медала „Ханс Кристиян Андерсен", и който се чете от децата в над 40 страни и над 40 години.
В настоящата книга са събрани за пръв път на български език всички невероятни и изпълнени с напрежение приключения на малкото негърче Джим Копчето, Лукас Машиниста, локомотива Ема и Страшните 13.

Ключови думи: За Приключенци

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Михаел Андреас Хелмут Енде (на немски: Michael Andreas Helmuth Ende) е немски детски писател, прочут с произведенията си „Момо“ и „Приказка без край“, преведени на повече от 40 езика.Роден е на 12 ноември 1929г. в град Гармиш-Партенкирхен.

Син е на художника сюрреалист Едгар Енде.

Първата си книга, „Джим Копчето и Лукас Машиниста“, завършва през 1958 г., но поради отказ от първия издател, на когото я изпраща, я публикува едва две години по-късно. Творбите му са преведени на десетки езици.

От 1971 до 1985 г. живее в Италия, връща се в Германия, когато почива съпругата му, Ингеборг Хофман.

Изключително недоволен е от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1985), неуспешно съди продукцията да изличи името му от субтитрите.Детството му преминава тежко , тъй , като съвпада с Втората световна война . След края й посещава театрално училище . Интересува се от режисура и филмова критика .

Умира на 65-годишна възраст от рак на стомаха.