Аз слабо познавам рицаря Айвънхоу – отвърна поклонникът със смутен глас. – Бих желал да го познавам по-добре, лейди, щом вие се интересувате от съдбата му...
Лейди Роуина въздъхна дълбоко и запита кога се очаква да се върне рицарят Айвънхоу в родината си...
– Да бе дал Бог да беше пристигнал благополучно тук – каза Роуина, – та да може да участва в близкия турнир, където рицарите на тази страна трябва да покажат своята ловкост и смелост... Как изглеждаше той, страннико? ... Тежко ли се бе отразила болестта на здравето и хубостта му? ... Благодаря ви, поклоннико, за тези вести за моя другар от детинство....
Сър Уолтър Скот, бащата на исторически роман, поднася едно увлекателно и вълнуващо пътешествие в миналото. История на „Айвънхоу” е поставена в средновековна Англия, където нормите на благородното рицарство се сблъсква с интриги и предателства. Романът е истинска класика, богат като език и стил, предаващ цялата пъстрота на средновековния живот. Проследете подвизите на рицарите и усетете магията на хубавата книга.
Димо Георгиев, Хеликон Шумен
Сър Уолтър Скот е роден в Шотландия на 15 август 1771 г. в семейството на адвокат. Като дете Скот е с крехко здраве и прекарва голяма част от годината във фермата на дядо си. Вероятно във фермата сред красивата и сурова природа на Шотландия се заражда интересът му към фолклора, преданията и легендите, който ще бележи живота на бъдещия писател. Впоследствие Уолтър Скот завършва право и започва адвокатска практика. Успоредно с това той събира и издава няколко тома древни балади, изучава културата на Шотландия и родословието на отделните кланове. Той чете в превод и оригинал значимите произведения на поетичното творчество. Дългите години занимания с исторически и литературни текстове подтикват Скот към лично творчество Той е вече утвърден поет, когато през 1814 г. издава „Уейвърли“, първия от поредица исторически романи. Скот задълбочено проучва миналото и достоверно представя отминалите епохи в своите книги. Романите му се радват на голям читателски интерес, който не стихва и до ден днешен. Авторът е признат за един от най-големите британски новелисти, а през 1820 г. получава благородническа титла. Умира на 21 септември 1832 г.