Паркът „Врана" е значителна творба на пейзажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век.
По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Представлявал е състав на част на имение с площ 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III. В 2001 г имението се подарява от сина на цар Борис III, Симеон Кобургтотски на Софийската градска община То е разположено на 11 км от центъра на столицата Към изграждането на парка „Врана" се пристъпва през 1900 г, 22 години след освобождението на България от турско иго. Неговото създаване се осъществява в обстановка, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развитие. В началото на развитието си се намирали по това време и политическият, икономическият и културният живот на младата Българска държава.
Изграждането на парка обхваща не само голям период от време (43 години), но то е свързано през първия етап от създаването му (1900 - 1909 г.) с големи трудности. Това се обяснява с недостига на посадъчен материал поради липса на оранжерии и разсадници за производство на цветя и дървесно-храстова растителност. Голямо количество фиданки и семена на цветя се доставяло в парка от всички континенти. Ето защо паркът „Врана" разполага досега с разнообразен асортимент на растителни видове.
Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана", представлявала обезлесена през турско време гола равнина. Само река Искър, протичаща наблизо, е оживявала в някаква степен околния монотонен пейзаж.
Паркът „Врана" е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветните поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се придават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пеизажни паркове в миналото.
В създаването на парка „Врана" са взели участие градинари, чиито имена не са фигурирали в списъците на известните паркостроители-пейзажисти в Европа, като например Кент - в Англия, Пюклер в Германия, Гонзаго в Русия и други.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет