Книгата е изключителна. Супер!
Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)
Автор: Владимир Набоков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 691 грама |
| Размери | 23x15 |
| ISBN | 9789545973833 |
| Баркод | 9789545973833 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение.
Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението.
Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура” го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков.
Твърде натрапчив, що се отнася до композицията, романът изследва въпросите за смъртта и душата със съзерцателна настойчивост. - Ню Йорк Таймс
Една от най-интересните творби на Набоков. - Сан Франциско Кроникъл
„Оригиналът на Лаура” напомня напукана мозайка, словото на автора е блестящо, понякога мъгляво, а тук-там изненадва с причудливи алитерации. - Скотсман
Същността на Набоков е една чудотворно-плодовита неустойчивост, където без предупреждение думите се откъсват от ежедневното, грейват като светкавици в нощно небе и озаряват скрити версти на копнеж и ужас. - Мартин Еймис
Много интересно четиво, а и изданието е прекрасно.
лоша хартия
Точно това й е хубавото на книгата, че не е за всеки, че е уникална. Ако бях на мястото на издателите, бих направил ограничен тираж с по-висока цена, примерно 50 номерирани екземпляра за ценители с подпис на Дмитрий Набоков или нещо подобно. Но, така или иначе, поздравявам издателството за смелостта да рискува с такъв проект.
Много красиво издание. Но определено не е за всеки.
Невероятно издание. Удоволствие е дори само да го гледаш и пипаш. И макар текстът да е фрагментарен, си е чист Набоков, дори по-интересен отколкото в "нормалните" си книги, просто проследяваш творческия процес на един гений.
Купих книгата, след като видях представянето по БТВ и не съжалявам.Жалко, че не е завършена, но пък какво удоволствие е да видиш как се ражда едно произведение на велик автор.
Великолепно!
Купих си книгата, защото е наистина издание за ценители - с факсимилетата и тази релефна сива хартия. Мисля, че текстът е доста разпокъсан, но така проследяваме творческия процес, което само по себе си е интересно. Но всъщност си признавам, че ми е приятно не де чета тази книга, а просто да я гледам и пипам ;)
Няма никакво съмнение, че ръкописът е на Набоков. Преди време беше изложен на търг в аукционна къща "Кристис", а в такива случаи експертизата е задължителна. Друг въпрос е, че не бе продаден.
Тази книга не е писана от Набоков, убедена съм. Купих си я и още от първата страница разбирам, че някой епиног много се старае да наподоби стила му. Някакси не е красиво да се правят подобни литературни мистификации в 21-и век, когато тайни няма. Но, всъщност, всичко явно е пари...
Книгата е уникална. Виждаме цялата история, излязла изпод перото на Набоков. Дори да я държиш в ръце, е удоволствие.
Вчера купих книгата за подарък на майка ми, която е голяма почитателка на Набоков. Невероятна е! Толкова красиво издание, както е с факсимилета и с тази хартия, май не съм виждала в България.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Преоткриването на Набоков чрез един скрит негов шедьовър е литературно събитие.
„Оригиналът на Лаура” наистина позволява да се проследи самия творчески процес, в който въображение и майсторство се сливат.
Книгата е великолепно издание, в което присъстват оригиналните бележки (фишове) на Набоков и съответно - техният български превод. Тези кратки фрагменти, недовършени откъслеци, обаче не потъмняват читателското
удоволствие и позволяват достатъчно ясно да се насладим на прозата на автора, да проследим пътя на мисълта, хрумките, зачеркванията.
Ако това е Набоков, то по думите на един литературен критик „той или се смее или се преобръща в гроба”, но решението да се публикуват пряко волята на Набоков недовършените записки е оправдано – при автор от такава величина дори фрагментите придобиват огромно значение.
Книгата е чудесен подарък за всеки изкушен от добрата литература.
„Оригиналът на Лаура” наистина позволява да се проследи самия творчески процес, в който въображение и майсторство се сливат.
Книгата е великолепно издание, в което присъстват оригиналните бележки (фишове) на Набоков и съответно - техният български превод. Тези кратки фрагменти, недовършени откъслеци, обаче не потъмняват читателското
удоволствие и позволяват достатъчно ясно да се насладим на прозата на автора, да проследим пътя на мисълта, хрумките, зачеркванията.
Ако това е Набоков, то по думите на един литературен критик „той или се смее или се преобръща в гроба”, но решението да се публикуват пряко волята на Набоков недовършените записки е оправдано – при автор от такава величина дори фрагментите придобиват огромно значение.
Книгата е чудесен подарък за всеки изкушен от добрата литература.
Димо Георгиев, Хеликон Шумен
Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
