Ще се нарека Гантенбайн

Автор: Макс Фриш

Коментари: 2

Издател Фама
Брой страници 286
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 375 грама
Размери 21x14
ISBN 9789545973185
Баркод 9789545973185
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 14.00 лв.

Макс Фриш (1911 – 1991) е може би най-значителният швейцарски писател на ХХ век, автор на драми, есета, и най-вече романи (“Хомо фабер”, “Щилер”), донесли му световна известност. В цялото си творчество той разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на самоличността и душевните устои, но никъде тъй свободно и в тъй увлекателна игра, нито с такова богатство на въображението и речта, както в романа “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки човек рано или късно си измисля история, която смята за свой живот, или поредица от истории, които могат да се аргументират с имена, дати и цифри, така че привидно да не възниква съмнение в тяхната истинност. Въпреки това аз смятам, че всяка от тези истории е измислица и поради това заменима.
Макс Фриш, “Работни записки”

Сякаш се сгромолясваш през огледало, когато се събудиш, нищо друго не помниш, сякаш се сгромолясваш през всички огледала, а сетне светът отново се сглобява, все едно нищо не се е случило. А и нищо не се е случило.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Макс Фриш полемизира с някои разпространени в съвременната литература представи за изход от отчуждението и загубата на индивидуалността чрез перманентно бягство в нови ситуации, в нови житейски роли. Така и Гантенбайн е лице, което пробва различни истории, заменя ги подобно на дрехи, като се идентифицира с всяка една от тях без намерение да я доведе до някакъв завършек...
Венцеслав Константинов

В романа “Ще се нарека Гантенбайн” преоткриваме нашия свят и нашия живот – описани от един от майсторите на съвременния худажествен разказ.
Марсел Райх-Раницки

от Германист / дата: 17 мар 2009

Съгласен съм, добре, че най-сетне се сетиха да я преиздадат.

от Борислав / дата: 04 мар 2009

Това е един от най-добрите европейски романи писани през XX век.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини\", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт\" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна\" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер\". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора\" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят\" (1945). Следват драмите „Санта Крус\" (1946), „Когато войната свърши\" (1949), „Граф Йодерланд\" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията\" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер\" (1954), „Хомо Фабер\" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн\" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук\" (1975), драмата „Триптих\" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена\" (1979) и „Синята брада\" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.

www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/