Духless

Автор: Сергей Минаев

Коментари: 8

Издател Персей
Брой страници 384
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 266 грама
Размери 20x13
ISBN 9789549420494
Баркод 9789549420494
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.99 лв.

Най-продаваният роман в Русия, който се превърна и в световно събитие. Младият автор Сергей Минаев стана световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него неотдавна се появи на първа страница на "Таймс".
Романът "Духless" е нещо ново и различно. Такъв роман досега не сте чели. Заглавието му (съчетание от славянската дума дух и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо) може да се преведе като "бездуховност". Книгата представя ултраматериалистичния живот на новия елит. Главният герой е млад московски топмениджър - търговски директор на руския филиал на транснационална компания. Печели много пари, живее сред суперлукс. Когато не се занимава с правене на пари, се отдава на удоволствията, които без проблем може да си купи - секса, наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее. Единствената спасителка за него може да стане момичето, което го обича, но не вижда заблудите, в които той тъне.
Книгата е написана изцяло на съвременен жаргон - откровена, пряма и цинична. С предизвикателството да я преведе на български се справи звездата от "Голямата уста" на "Биг брадър" Ива Николова.
Романът е изпълнен с ирония, нихилизъм и цинизъм, отричане на съществуващото. Главният герой саркастично се надсмива над средата и времето си и отправя поглед напред, но там няма нищо друго освен задънена улица.
"Духless" е вулгарна и цинична, но изключително мъдра книга, в която се търсят отговорите на въпросите: Накъде да вървим? Как да живеем?...
Както никой друг роман "Духless" улавя много точно духа на съвремието ни и ценностите на "героите на нашето време" - юпитата, "белите якички", материално презадоволените, но духовно бедни.
Авторът, мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, започнал да пише бестселъра си, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит "Шифърът на Леонардо". В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара - издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.
Книгата се препоръчва от "NESCAFE Gold" - кафето на успеха. Световноизвестната марка избра романа "Духless", за да го обвърже с кампанията си в България.



The Times

Новата средна класа призовава бездуховното поколение към отговор

Джеръми Пейдж


Най-популярната книга на годината е романът, разкриващ ултраматериалистичния свят на постсъветския елит и даващ думата на зараждащата се средна класа в Русия. Светкавично са продадени 170 000 екземпляри от книгата, като в същото време в Русия романите рядко имат тираж по-голям от 50 000. За 4 месеца са продадени 300 000 книги - толкова, колкото са и продажбите на руското издание на "Шифърът на Леонардо".
Наричат 32-годишния автор на книгата Сергей Минаев гласа на трийсетгодишните професионалисти, които са се преситили на крайностите, с които изобилства тяхното общество през последното десетилетие. Някои критици дори правят паралели с романа на Лермонтов "Герой на нашето време". В центъра на класическото произведение на Лермонтов от 1839 година е Печорин, руски офицер, на който му е доскучал безкрайният стремеж към любов и приключения. В предговора си Лермонтов описва своето произведение като "портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение, в пълното им развитие".
Минаев започва с подобни думи, посвещавайки книгата си на поколението, родено между 1970 и 1976 година - "което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан".
Героят на "Духless" е руски мениджър, работещ в чуждестранна компания, който прекарва свободното си време в московските клубове и барове. Скоро той проумява, че ненавижда наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее, макар и да не вижда тяхна алтернатива. Неговата единствена спасителка е Юлия, любимото момиче, което го обича, макар да вижда заблудената му душа. Заглавието се състои от думата "дух" и английския суфикс "less" (означаващ отсъствие на нещо).
Сергей Минаев, мениджър по продажбите в компания, занимаваща се с внос на вино и друга алкохолна продукция от 1995 г., казва пред "The Times", че да напише романа го е подтикнало просто наблюдението върху окръжаващата го среда. Много руснаци на 30-36 години преживяват в средата на живота си преждевременна криза, тъй като са били твърде млади през 90-те години, за да забогатеят, и твърде стари сега, за да бъдат свободни от багажа на съветската епоха. "Засегнах болното място на поколението, чийто манталитет принадлежи наполовина на съветската епоха, а наполовина на съвременна Русия" - казва той.
"Средната класа не печели пари така бързо, както са правили това през 90-те години новите руснаци, които след това са ги харчили, без да ги броят. Сега хората работят много, броят си парите и не искат да живеят така, както показват по телевизията и в списанията".
Критиците говорят за това, че Минаев сам е част от руския елит и определят книгата му като смес от "бляскава" модерна литература и сатира. Някои като Евгений Лесин от "Независимая газета" отбелязват съмненията си какъв процент от населението живее подобен живот. Игор Фьодоров, 32-годишен бизнесмен, казва, че той и много от приятелите му споделят възгледите на главния герой на книгата и разбират кризата, в която е изпаднал. "По-рано всички искаха да имат най-голямата вила, най-скъпата кола - казва той. - Сега на хората е необходимо нещо друго. Само че те не знаят точно какво".

Интервю с автора

- Представете се, моля.
- Роден съм и живея в Москва. Висшист историк съм. Това ми образование не намери никакво практическо приложение, освен че ми дава възможност да правя исторически паралели в светски разговори, за да блесна в очите на събеседниците си. Най-общо съм такъв като много от вас. Или такъв, какъвто бихте искали да бъдете. На който както му харесва. Ако искате да научите повече, прочетете книгата ми.
- Защо решихте да я напишете?
- Някои казват, че да пишеш книги е най-ефикасният способ да сваляш мацки. Аз просто пишех за себе си, издаването ми стана случайно. Не хранех никакви илюзии, не търках праговете на издателствата, не влизах в схватки с редактори. Никой не залагаше, че книгата ми ще има успех. Но се продаде за седмица. След това дойде истерията.
- Ако бяхте редови читател, какво бихте казали на свой приятел, след като прочетете книгата на Сергей Минаев "Духless"?
- Много яко!
- Героят ви сам постига всичко в живота.
- Подразбира се, че е self-made man.
- Доколко книгата ви е автобиографична?
- Не е автобиографична. Безусловно, героят ми споделя някои мои виждания за нещата, но това не е автобиография.
- Прототипите разпознаха ли се в книгата ви? Не си ли създадохте врагове?
- Не. Достатъчно завоалирана е. Получи се обратният ефект: разпознаваха хора, които ги няма в книгата. Казвали са ми: "Да, това е Фарид, от "Лукойл". Какъв Фарид, какъв "Лукойл"?!
- Не ви ли се струва, че пропагандирате нездрав начин на живот? Вашият герой пие, пуши марихуана, смърка кокаин…
- Книгата ми не е пропаганда на този начин на живот. По-скоро е антипропаганда.
- А не се ли боите, че някой може да реши да направи опит да смръкне и той?
- Това е негово право. Ако прочете "Моята борба" на Хитлер, може да реши да си направи вкъщи домашен концлагер. Но това си е негов избор.
- Защо критикувате този начин на живот?
- Пиша за това, което виждам. Критикувам празните хора - все едно дали стоят с бутилка в подлеза или седят в тузарски ресторант. Те по нищо не се отличават, само по дрехите. Критиката ми е в описването. Ако не можеш да унищожиш или поправиш това, което не харесваш, трябва да го опишеш.

Посвещение на романа:

На поколението, родено през 1970-1976 година, което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан. Да почиват в мир мечтите ни за щастливото бъдеще, където всичко трябваше да бъде съвсем друго… R.I.P.
Всички съвпадения с реално живеещи персонажи, факти и събития са случайни. Всички събития и герои, всички гадости и ужасии на описаното общество са измислени от автора. Защото реалността е още по-гадна и ужасна…





от Цвет / дата: 07 фев 2017

Книгата ми е една от любимите заради настроението, което носи, усещането за неизбежност и в същото време - лъч на надежда... Вярно, доста е брутална и не се учудвам, че не допада на всеки.

от Ивайло Карев / дата: 20 дек 2014

За тези които не знаят, и филма Духless в чиято главна роля е брилянтният актьор Данила Козловски е също толкова страхотен както и книгата !!!!!

от Миа Драганова / дата: 03 дек 2013

Тези, които пишат, че книгата е скучна - да я прочетат в оригинал. Не знам как е преведена на български - то нашите пишман преводачи са способни и Тери Пратчет да преведат скучно. Но е голем кеф да я четеш на руски или поне така ми се стори преди 7 години. Май ще я препрочета.

от Станислава Иванова / дата: 18 дек 2012

Напълно съм съгласна с мнението на Яна. Тази книга нито казва на читателя нещо интересно, нито се отличава с някакво друго литературно достойнство. Същото е мнението ми и за Дъ Мацки. След тези две книги се отказах да чета каквото и да е от същия автор.

от Nina / дата: 26 ное 2012

Изключителна,разтърсваща,велика!!! Огледало на днешното общество.

от no name / дата: 30 ное 2010

Много добра книга,описваща реалността не само в Русия,но и в България

от Яна / дата: 27 авг 2009

Книгата е ужасно плоска и скучна. Едвам я дочетох. Няма нищо толкова сензационно в нея. Освен това през цялото това време имах чуството, че е преразказ на някоя от книгите на Фр. Бегбеде (които също не смятам, че са за кой знае какъв шедЬовър). Явно само човек, който не познава хора от тези браншове може да се впечатли от подобна книга. Нищо ново под слънцето, а и не виждам нищо увлекателно в това да се друсаш и напиваш по цял ден, че дори и да се гордееш с това....

от Boris Glushkov / дата: 18 май 2009

Книгата е увлекателна. Стррува си.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Във времето, когато рекламният бизнес се задъхва в битката си за себедоказване (нали помните онова заглавие от преди почти  десетилетие на Серджо Зийман „Краят на рекламата, каквато я познаваме“), четири книги правят своеобразна дисекция на излъскания (отвън) и дрънчащ на кухо (отвътре) свят на рекламния бизнес. Пионерите в това отношение са французи – Фредерик Бегбеде („9,99“) и Никола Рей („Къса памет“), и руснаци – Виктор Пелевин („Generation П”) и Сергей Минаев с настоящата си книга „Духless".


Последният като че ли най-добре налучква заглавието, което слага етикет на този свят – бездушен. Първата книга на младия тогава дебютант (само на 32 години) предизвиква урагани, по подобие на Бегбеде. До толкова, че авторитетното списание „Таймс“ му отделя цяла страница, запълнена с факти за него и книгата му. Което го направи нещо като първия руски автор, който се радва на такъв успех. В Русия Минаев е приет като месия, а книгата му задминава по популярност безспорния световен хит на тези години – „Шифърът на Леобардо“ на Дан Браун.


Духът на това време, преди 10 години, като че ли остава непроменен, само с малко отклонение от центъра - ценностите (или по-скоро липсата им) на “героите на нашето време” - юпитата, "белите якички", материално презадоволени, но духовно бедни.


Дори днес прочетена, „Духless" дава отговори...не особено лицеприятни...но някак истински...Защо?!?

Елена Бойчинова, Хеликон Витоша

Сергей Минаев се прочу с дебютния си роман „Духless”, който го превърна в световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започва да пише „Духless”, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в скромен тираж, но се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за нея. Така се ражда бестселърът феномен, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световни хитове като „Шифърът на Леонардо” и „Здрач”. Както никой друг преди него Минаев улавя духа на нашето време, стремежа към материален успех за сметка на духовна празнота. „Таймс” отдели място на първата си страница, за да представи младата руска сензация.
Сергей Минаев продължава да е най-горещото име в днешната руска литература. Защото винаги е на гребена на вълната и е страшно актуален. В „Духless” писателят изобличи пороците на новата презадоволена каста. „Media Sapiens” стана наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да бъде фалирана голяма българска банка. „The Мацки” показа пък как може днес да бъде манипулиран интимният живот на човека.
Сега в „Мразя тази столица!” Минаев задава въпроса: Какво стана с мечтите ни?