Любовната връзка на начинаещия писател Варгитас с леля Хулия, по-възрасна негова роднина, и необузданото въображение на автора на сапунени радиопиеси Педро Камачо, са двете сюжетни линии в романа Леля Хулия и писачът. Рицарската страст на младия юноша към леля Хулия, която местното общество се опитва всячески да угаси, се редува с пошлите умотворения на „писача“ Камачо. Този голям роман на Марио Варгас Льоса напомня приключенска история, брилянтно съчетаваща шекспировската страст с мелодрамата. Леля Хулия и писачът е разказ за „възпитанието на чувствата“, което се ревръща в чирачество в школата на живота.
Последната Нобелова награда за литература принадлежи на този автор.Изключвайки личните ми резерви спрямо неговия избор, с чиста съвест признавам, че това е една от най-хубавите книги, създавани някога. От онези, които непременно трябва да бъдат прочетени.
Творбата представлява двупластов роман, изграден върху ефекта на контраста. Редуват се автобиографични епизоди от “битовата любов”, наречена Леля Хулия, с новели от сапунен радиотеатър, чийто автор е “писачът”. Двете реалности взаимно се захранват, до степен на пълен абсурд.
Подобна “схватка“ между духа и тялото, познават и други шедьоври на испаноезичната литература. Най-яркият е “Доня Флор и нейните двама съпрузи”. Ако се върнем още по-назад във времето, ще разпознаем пагубния идеализъм на Дон Кихот.
Ако се огледаме около себе си, ще видим битие на потребител и чувства, ”преобразени”от масовата култура.
За това говори тази книга. Останете с нея след рекламите.
Людмила Еленкова, Хеликон България