Леля Хулия и писачът

Автор: Марио Варгас Льоса

Коментари: 4

Издател Хермес
Брой страници 384
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 332 грама
Размери 21x14.5
ISBN 954260405X
Баркод 954260405X
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Любовната връзка на начинаещия писател Варгитас с леля Хулия, по-възрасна негова роднина, и необузданото въображение на автора на сапунени радиопиеси Педро Камачо, са двете сюжетни линии в романа Леля Хулия и писачът. Рицарската страст на младия юноша към леля Хулия, която местното общество се опитва всячески да угаси, се редува с пошлите умотворения на „писача“ Камачо. Този голям роман на Марио Варгас Льоса напомня приключенска история, брилянтно съчетаваща шекспировската страст с мелодрамата. Леля Хулия и писачът е разказ за „възпитанието на чувствата“, което се ревръща в чирачество в школата на живота.

от Нели Видева / дата: 15 авг 2014

Това е един от шедьоврите на съвременната литература. Чела съм я два пъти - и двата с голямо удоволствие. На когото съм я препоръчала, също я е харесал. Романът разказва за старта в живота на един млад журналист, който постъпва на работа в радио. Това е едната тема и тя ще е много интригуваща за всички, които си представят своето бъдеще като журналисти. В тази линия е и разказа за конкуренцията му в работата с по-безскрупулен колега. Втората линия е за любовта му към малко по-възрастна от него жена, която му се пада далечна леля. Любов, която няма как да бъде подкрепена нито от родителите му, нито изобщо от роднините.
И всичко това - на фона на столицата на Перу през 50-те години на ХХ век.

от Димо Падалски / дата: 11 май 2013

Какво е това чудо? Заглавието ми прилича на титулатурата на някоя сапунка!
Коментарът е редактиран от администратор.

от читателка / дата: 10 май 2013

Амии, аз мога да кажа същото. Мъчих я много тази книга, исках да ми хареса, трябваше да ми хареса - все пак се е харесала на толкова много хора, някои даже я определят като култова. Да, обаче аз, докато я четях, дори колоритност не усетих, само безкрааайна скука.....

от Вили / дата: 10 май 2013

Не познавах този автор. Препоръчаха ми точно тази книга. В началото ми се стори колоритен, но после ми доскуча. Опитвах се да ми хареса, но никъде не откривам тази многопластност, за която споменават в ревюто. Не ме разбирайте погрешно. Сигурно е хубава, но не и за мен. Ще си взема друга негова книга, може би не съм попаднала на правилната за мен.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Последната Нобелова награда за литература принадлежи на този автор.Изключвайки личните ми резерви спрямо неговия избор, с чиста съвест признавам, че това е една от най-хубавите книги, създавани някога. От онези, които непременно трябва да бъдат прочетени.

Творбата представлява двупластов роман, изграден върху ефекта на контраста. Редуват се автобиографични епизоди от “битовата любов”, наречена Леля Хулия, с новели от  сапунен  радиотеатър, чийто автор е “писачът”. Двете реалности взаимно се захранват, до степен на пълен абсурд.

Подобна “схватка“ между духа и тялото, познават и други шедьоври на испаноезичната литература. Най-яркият е “Доня Флор и нейните двама съпрузи”. Ако се върнем  още по-назад във времето, ще разпознаем пагубния идеализъм на Дон Кихот.

Ако се огледаме около себе си, ще видим битие на потребител и чувства, ”преобразени”от масовата култура.

За това говори тази книга. Останете с нея след рекламите.  

Людмила Еленкова, Хеликон България