Обществен еXperiment

Автор: Мартин Карбовски

Коментари: 0

Издател Сиела
Брой страници 100
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 150 грама
Размери 0x0
ISBN 954649626X
Баркод 954649626X
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

“Посрещнете Марто К, в мрачните коридори на несъзнаваното виждано
Имаме герой!
Отново имаме герой, който с мрачен ентусиазъм се лута в коридорите не толкова на недопустимото, колкото на недопускането. Това е Мартин К. Мога да кажа, че отдавна сме нямали герой. Романтичен, готин, решен да ни покаже всичко, да ни заведе навсякъде, където той е бил. Да се опълчи срещу мрачното иго на спаружената ни самота, чикиджийска самодостатъчност, нежелана сетивност...
А ни беше нужен, много ни беше нужен такъв герой и вече го имаме. Приликата с Йозеф К. на Кафка е съвсем бегла. Ще видите. Защото Марто К. не е беззащитен, не се е предал, зъби се на всичко, което се опитва да ни вкара в някакъв тъп кафкиански сюжет, така че да свършим с прерязани гърла като кучета. Ако трябва да се лае - Марто лае, ако трябва да се хапе - хапе. Как хапе само!
„Общественият експеримент" като жанр не е новост, но Мартин Карбовски е напълно оригинален. И вие ще видите как. Той просто успява едновременно да бъде субект и обект на своите експерименти. Да участва и да ги описва. Колкото е безпощаден към видяното, толкова и към себе си. Колкото обича себе си, толкова и света, който ни описва. От времето на Русо въпросът колко да сме откровени в изповедите винаги е стоял в светлината на срамежливата нечестност на всеки професионален ексхибиционист, сиреч писател. Неизменно е бил задаван въпросът: „Колко навътре мога да стигна? Колко искрен мога да бъда? Докъде ще ме пусне този змей, общественото мнение, и докъде ще си разреша аз самият?" Марто К. стига много далеч. При това без условностите на автобиографията, без нежния воал на литературата. Май отдавна никой не е ходил толкова далеч и толкова навътре в себе си, просто разхождайки се ей така. Експериментирайки обществено, кръстосвайки сюжети и пространства на социално и лично несъзнаваното, но живяно. Очевидното, но премълчавано. Марто К. и Мартин Каробвски с такава лекота и естествено ни се разгалват, оголвайки сюжети, истории, характери около себе си, че в един миг преставаме да ги различаваме. Те стават част от историята, без да престават да я пишат. Това наистина е забележително.
Мартин Карбовски пише своята биография като неразделна част от обществените си експерименти. Пърсиг в „Лайла" казва: „истината за света се съдържа не в историята или социологията, а в биографията... Историята е извлечение от биографията". Именно затова с тази си книжка Мартин Карбовски окончателно ми върна две надежди. Професионална и поколенческа. Професионалната е, че не е умрял репортажът. Този чудесен жанр, пометен от технологическите висоти на съвременните медии, все още е жив. Просто трябва някой да го прави талантливо. Талантливо и сочно да разказва истории, да показва места и хора. Докато четеш, да ти мирише, да чуваш и виждаш, да усещаш. Айде, ако обичате, любимият журналистически факултет! Зарязвайте Киш и взимайте Карбовски. Вие едва ли сте чели и Егон Ервин Киш, но Карбовски задължително трябва да четете. Ако ми се появите някъде да търсите работа и не сте чели точно тази книга, считайте се изгонени отсега...
Втората надежда: поколенческата. Това е голям разговор. Той трябва да доведе до отговор на въпроса поколението, към което принадлежим и аз, и Карбовски, и Сашо Жеков, и Нойзи, и Ина Григорова, и Кайо, и още куп други, загубено поколение ли е, или просто поколение от загубеняци. Четете и си отговаряйте. Тъпо е да се разпростирам. Марто К. отговаря. Аз също имам отговор и неговото име е надежда, вече го казах.
Като започнахме с Кафка, да се върнем към извора на екзистенциализма. Сьорен Киркегор. В триадата естетически-етически-религиозен човек има едно определение на Дон Жуан - самонаслаждаващ се субект на наслаждението. Да кажем за тез двамата - Марто К. и Мартин Карбовски, - които всъщност са един човек, че става дума освен на наслаждение, и за самонаблюдаващ се субект на наблюдението. А както правилно са се досетили по-умните и по-скоро завършилите университета, смисълът на човека май е единствено в това, Вселената да се оглежда в неговите очи и да се самоопознава. За всеки смисъл може да се спори...........Поне Марто го прави.
Любен Дилов-син

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]likon.bg

Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика. Известен е с провокативния си стил.

Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и автор на материали в списанията „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Радиопирати“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия.

Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".