Българский въпрос

Автор: Георги С. Раковски

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 526
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Размери 0x0
ISBN 9547393545
Баркод 9547393545
Категории Класически автори, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Настоящето издание съдържа поезия и публицистика на Георги С. Раковски. Придружено е от статии на Милен Куманов, Иван Д. Шишманов, Панко Анчев, които анализират от различни гледни точки творчеството на Г. С. Раковски.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Истинското му име е Съби Стойков Събев. Роден е в Котел през 1821 г. (точната дата и месец не са известни). Баща му Стойко Попович произхожда от с. Раково, Котленско, откъдето спечелил и прозвището си Раковлъ, което Г. С. Раковски много харесва и го възприема за свое фамилно име. Стойко Попович е по професия занаятчия (занимавал се с терзийство), но после се отдава на търговия с аби от Котел и бързо забогатява. Заради участието му в борбата срещу гръцките фанариоти и местните чорбаджии е подложен на преследване от местните османски власти. През 1844 - 1847 г. е хвърлен в Цариградския затвор, където се разболява тежко и след завръщането му в Котел умира.
Майката на Г. С. Раковски - Руса Мамарчева, е сестра на капитан Георги Мамарчев — известен участник в Руско-турската война 1806—1812, в румънското националноосвободително движение (1821—1828), в Руско-турската война 1828-1829 и Велчовата завера (1835). Отличава се със своята енергия и независим характер.
Първоначално Г. С. Раковски учи в местното килийно училище, след което продължава образованието си при известния възрожденски просветен деец от Карлово Райно Попович. През 1837 г. постъпва в прочутото гръцко училище в цариградския квартал Куручешме, където негов настойник е Стефан Богориди. В училището изучава хуманитарни и природни науки, както и дребни и модерни езици. Тук променя и името си на Сава Стефанидис.
В столицата на Османската империя прекарва три години и наред със заниманията си в училището влиза в контакт с някои от най-видните представители на българската колония, сред които Неофит Бозбели и Иларион Макариополски. Под тяхно влияние се включва в борбата за извоюване на независима българска църква.
През 1841 г. пътува два пъти до Атина, където се свързва с български патриоти и гръцки революционни младежки. Участва в организираното от тях Тайно Македонско дружество и променя името си на Сава Македон.
Свидетел на надигането на гръцкото население в Крит, Тесалия и Епир, както и на българската емиграция в Дунавските княжества, през лятото на 1841 г. се прехвърля в Браила. Открива свое частно училище, което да му служи за прикритие в по-нататъшната му революционна дейност. В знак на голямо уважение към вуйчо си - капитан Мамарчев, променя за трети път името си на Георги Македон.
Заради участието му в Браилските бунтове (1841-1843) е заловен от османските власти, но успява да избяга във Франция и престоява в продължение на година и половина в гр. Марсилия. След това се завръща в Котел и подпомага баща си в борбата му срещу местните чорбаджии. За тази му изява е арестуван от османските власти и заедно с баща си прекарва три години в Цариградския затвор. Пуснат на свобода, остава в османската столица, като се отдава на адвокатска и търговска дейност. Заедно с това се включва дейно и в живота на българската колония, както и в борбата срещу гръцките фанариоти.
В навечерието на Кримската война 1853-1856 изгражда т. нар. Тайно общество, което си поставя за цел подготовката на въстание на българския народ. /.../
От богатото му творческо наследство най-трайна диря в българската литература оставя поемата му “Горски пътник”

Милен Куманов