Соления залив

Автор: Яна Язова

Коментари: 5

Издател Изток-Запад
Брой страници 622
Година на издаване 2003
Корици твърди
Език български
Тегло 879 грама
Размери 0x0
ISBN 9548945568
Баркод 9548945568
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 22.00 лв.

Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията „Балкани".

Единственият написан роман според този замисъл е „Соления залив". Втората му част е позната като „Война", излязла през 2000 г. Сега „Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно.

Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г.
Крушението на идеалите на нашите възроженци, описани в „Левски", „Бенковски" и „Шипка", Яна Язова представя чрез съдбата на едно семейство от Соления залив.

от Ая / дата: 06 юни 2015

Благодаря Ви много, г-н Величков!
А имате ли представа къде биха могли да се намерят и стихотворенията на писателката? Питам, защото не видях да са преиздавани.

от Петър Величков / дата: 06 юни 2015

"Соления залив" се чете самостоятелно, героите и сюжетът й не са свързани с тези от трилогията "Балкани".

от Ая / дата: 01 юни 2015

Тази книга може ли да се чете отделно, без да си чел трилогията?

от Чудомир / дата: 05 сеп 2012

Палци горе!

от Стефан / дата: 06 фев 2009

\"Соления залив\" съдържа пълния текст на романа. Преди него излезе само втората част \"Война\", пълна с грешки и с орязан край. Харесват ми последните стотина страници, хвала на авторакат, че е описала истината за _ септември 1944 г.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).

Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.

Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.



(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)