Книгата “Между текста и цитата” се полага в широкото поле на междутекстовото изследване, без да обхваща обширни научно-теоретични масиви, нито да предлага изненадващи нови анализационни подходи. В центъра на изследването е конкретния въпрос по какъв начин цитатът може да се вгради в разбирането на текста и да открехне механизмите на текстопораждането и на авторството. Мая Горчева се обръща с този въпрос към авторитетните изказани вече теоретични становища. Ефектът от кръстосването на разнопосочни терминологии е най-вече в изострянето на изследователския интерес към сърцевината на цитиращия автор. В центъра на изследването е цитатното разчитане на два български романа – “Приключенията на Гороломов” от Йордан Йовков и “Изобретателят” от Борис Шивачев от 30-те години на ХХ век.
Цитатът, уловим в писмените артефакти на речта, визуализира съотнасянето между текстовете. Цитатът е деперсонализирано слово, слово образ. Надеждата на интерпретаторите, пък и на пишещите е в преобразяващата сила на литературната творба да забрави готовите истини, замръзнали в цитати, и да създаде нови смисли – и нови цитати.