Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини\", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт\" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна\" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер\". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора\" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят\" (1945). Следват драмите „Санта Крус\" (1946), „Когато войната свърши\" (1949), „Граф Йодерланд\" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията\" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер\" (1954), „Хомо Фабер\" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн\" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук\" (1975), драмата „Триптих\" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена\" (1979) и „Синята брада\" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.

www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/