Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Отдавна не се бях замисляла кое произведение беше моята страст, когато бях малко хлапе. „Малкото голямо четене“ беше повод да помисля по този въпрос. Сетих се за „Пипи Дългото чорапче“, „Емил от Льонеберя“, „Ян Бибиян“ - все книги, от които бяхме завладяни и аз, и приятелите ми. Те попаднаха в първата десетка от гласуването.

Изведнъж обаче ми светна лампичката, направо си беше проблясък.

Как коя е любимата ми детска книжка?!

 Ами, да, тя беше „Чернишка“ и никоя друга!

Спомням си как правихме диктовки в училище и все откъси от „Чернишка“. Понеже я знаех наизуст беше малко нечестно спрямо другите, аз сама си я „диктувах“.

Започнах да си мисля с какво толкова ме е впечатлила тази повест от Емилиян Станев и реших да я прочета отново.

Нямате идея колко много неща може да си обясните, ако прочетете първата книга, в която сте се влюбили като малки!

 Лично за себе си открих откъде ми се е появила страстта по очите и защо толкова дълго време (дори и днес) рисувам очи.

Ето го и ключовият откъс, едно просто описание на малкото лисиче, което ме е омагьосало може би за цял живот: „Беше женско и твърде дребно. Цветът на козината му бе сивочер с мътен, зеленикав оттенък, а бялата ивица под гушката и корема имаше сив, почти оловен цвят. Върхът на лисичата опашка е бял и заострен, особено у планинските лисици, но у него той беше тъп и лишен от бели косми. Така опашката му изглеждаше незавършена и къса. Но затова пък очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи. Те блестяха като седефени, когато светлината падаше право в зениците им, ту изглеждаха като направени от янтар, в чиято искряща бистрота се виждаха многобройни жички. Дори и сега те не бяха загубили своята бодра чистота. Пак изглеждаха хитри и весели, може би защото двете червеникави вежди под широкото изпъкнало чело и тънката, деликатно заострена муцунка засилваха тоя постоянен, присъщ само на лисиците жизнерадостно-лукав израз. То ходеше със ситни безшумни стъпки, слагайки грациозно мъничките си черни лапи в една линия, а през това време цялото му тяло се полюшваше в ритъма на стъпките му, както се полюлява тънка гъвкава пръчка в ръката на вървящ човек.”

Емилиян Станев е майстор в описанията на дивата природа и живота на нейните обитатели. Толкова реалистично и  в същото време психологически, разкрива техните „тайни“... Удоволствие е да ги по-знаваш! Действат успокояващо и релаксиращо, а и ни обогатяват със знания за света, от който сме неизменна част. „Чернишка“ е повест, която ни запознава с живота на лисиците и в частност на лисичето Чернишка. Разказът започва от момента, в който майчините инстинкти са напуснали майката на 5 лисичета. Едното от тях, Чернишка, е единственото, което все още търси близостта на голямата лисица. Разбрало, че няма да получи топлина и внимание, то поема своя път. Читателят ще извърви пътя на лисичето, изпълнен с многобройни приключения, опасности, мигове на щастие..., което в края на повестта ще бъде вече голяма лисица.

Да пораснеш с Чернишка е пълно щастие, казвам ви го от личен опит...