Интригуващото развитие на тази проза до момента заразява с онтологичното въплъщение на авторката в литературата, с митико-поетичното й поведение (Билен). И чрез отделните творби, и мислена като един растящ и развиващ се текст, тя е блестящо доказателство за литературата като инициация - авторът се самосъздава, пресътворява се „такъв, какъвто иска да се роди” (Билен). Литературата замества успешно преживяването на самотното приключение на героя в десакрализираната цивилизация, дава шанс на читателя, постигайки обаятелен израз на субективното и колективното в иманентността им едно спрямо друго, да съпреживее инициациационния процес. Да се завърне в света, „станал” друг.

Добрина Топалова