История на Византия

Автор: Пол Льомерл

Коментари: 0

Издател Кама
Брой страници 128
Година на издаване 2002
Корици меки
Език български
Тегло 66 грама
Размери 0x0
ISBN 9549890112
Баркод 9549890112
Категории История на отделните държави и страни, Обща световна история. Справочници, История, Книги

УВОД
Целта, която си поставя този труд, е да обрисува в най-общи линии историята на империята, на която Византион бе център. Поради това ми се струва естествено да приемем за отправна точка датата 11 май 330 г. - денят, в който Константин Велики тържествено освещава новата столица на империята, разположена на брега на Босфора, и да завършим с 29 май 1453 г. -дата, бележеща смъртта на последния византийски император, убит, защитавайки стените на Константинопол, и завземането на града от турците.
Напълно осъзнавам опасността да се изложа на евентуални критики, приемайки за начало на империята 330-та г. Несъмнено е, че „римската" империя не прекратява съществуването си на тази дата, за да бъде незабавно продължена или пък „заместена" от „византийската". Също толкова основателно би могло да се избере за начало годината 395, когато след смъртта на Теодосий империята се поделя между Аркадий и Хонорий. Някои учени определят началото на Византийската империя от царуването на Юстиниан (527 - 565 г.) и дори от това на Лъв Исавър (717 -740 г.). Намирам тези спорове за напразни. Империята може да се нарече византийска още от момента, в който императорът - който чак до 1453 г. продължава да се нарича „император на ромеите" - напуска Рим, осъзнавайки невъзвратимия му упадък, и премества столицата в Константинопол, превръщайки го в политически и административен център на империята. Периодът на бавната и продължителна еволюция, която преобразува принципата на Август в една източна християнска империя, вероятно е белязан и с по-значими дати, но едва ли някоя от тях е по-красноречива.
Не по-малко напразни са споровете относно името, с което трябва да се назовава тази империя. Френските учени, които през XVII в. поставят началата на византология-та - Лабе и преди всичко Дюканж, говорят чисто и просто за „византийска история". Именно философите от XVIII в. поставят началото на спора, като забъркват историята в полемичните си занимания: те заклеймяват Византия като най-съвършена реализация на абсолютна монархия и на религиозна държава. Волтер дава тон, пишейки, че „съществува история, по-смешна и от римската след Тацит: това е византийската история. Възмутителната й летопис съдържа единствено надути фрази и описания на чудеса. Тя е позор за човешкия дух, така както гръцката империя е позор за земята. Турците проявиха поне малко повече здрав разум. Те победиха, възползваха се от победата и не прекаляваха с писането".
Византологята все още не е успяла да се отърси напълно от зловредността на тази констатация, в която невежеството и предубеждението вървят ръка за ръка. Създаде се една неправилна представа за Византия като за бледо подобие на разпадналата се римска империя; Византия се изобразяваше като вървяща с течение на времето към окончателния си и фатален упадък сред религиозните спорове и пищните церемонии на един почти варварски двор. Тази присъда се основава на пълно неразбиране. Бедата на Византия беше, че не създаде историци от ранга на Ту-кидид и Тацит, а само летописци, чийто гръцки е често доста труден за разбиране. По-лесно е те да бъдат презирани, отколкото прочетени. С този труд бих желал да докажа, че една империя, която в продължение на единадесет века представляваше мост между Изтока и Запада и съумя да устои на ударите и на единия, и на другия, както и да изпълни спрямо тях своята историческа и цивилизаторска мисия, заслужава нещо повече от пренебрежение и безразличие.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg