Древните българо-чуваши

Автор: Михаил Юхма

Коментари: 0

Издател Алфиола-Варна
Брой страници 408
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 650 грама
Размери 0x0
ISBN
Баркод
Категории Древна история на българите, История на България, История, Книги

От тези очерци разбираме, че българите са народ, свързан с древни цивилизации, със сложна история и богата култура.
акад. Димитриев, НАНИ на Чувашия

Чрез тази книга читателят ще се срещне с един достоен син на България. В големия общобългарски свят винаги са блестели велики мъдреци и певци-разказвачи, пълководци и герои, които са владеели умовете и сърцата на хората. Такъв е и Юхма - българин от Волга, писател и учен.
проф. М. В. Румянцев, ЧГУ

Юхма е родоначалник на днешното чувашко възраждане. Неговото перо не се ръководи от някаква идеология, а от Висшата истина - факти и материали, оставени ни от древните, съхранени в езика, обичаите, митовете и легендите.
д.и.н., проф. Г. И. Тафаев, ЧГУ

Този труд разкрива непознати за нас исторически драми.
Наследник на рода на великия Мо-Тун и богатира Уби-Батор, Юхма е от тези благословени българи, които носят в своя духовен ген драмата и историята на славния ни етнос. Познанството с такъв дух може да се смята за благословение. Днес споделям това благословение с българския читател.
инж. Хр. Маджаров, писател

Ключови думи: Голямото четене

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Академик Мишши Юхма е народен писател на Чувашия, световно известен учен; Академик на Международната Академия по Информатизация /МАИ/; Почетен академик на Чувашката Академия за Науки и изкуства; Академик на Чувашката Инженеро-технологична Академия; Секретар на Международното Общество на писателските съюзи; Съпредседател на Съюза на Руските писатели; Президент на Чувашкия Обществено Културен Център...
Автор на над 200 книги – романи, легенди, история, етнография...изучаван в Япония, Китай, Сорбоната...
Книгите му са преведени на над 114 езика;

\"Нека светлината на свещите ни да стигне до всеки българин!”
Един от будителите на възраждащото се българо-чувашко съзнание, Юхма развива смело неочаквани тези. \"Който проправя пътеката, може и да сгреши - тогава поправете ме. Но не с ругатни, както се правеше в отминалата епоха. Вървете напред с вдигната глава и помнете с уважение вървящите също с достойнство преди вас... Ние винаги сме били велик, горд и красив народ...\"

Някои от тезите му са в противоречие с общоприетото. Историческият ни редактор е отбелязал напр., че тюркската ни принадлежност е много оспорвана. Както дунавските българи ни славянизират, така волжките ги тюркизират. Но това са названия, а не етноними. През VI в. китайците нарекли нападащите ги хуни \"тюкют\" - \"силни\", откъдето е названието тюрки. Юхма обяснява, че конфедерацията носи името на доминиращото по сила племе. \"Ако тогава се бе възкачило българското племе, всички \"тюрки\" биха се наричали българи.\"
Световната историография е приела византийската легенда за глупавите и непослушни Кубратовите синове, разсипали империята на баща си. Отзвук от тези внушения се намира и в тази книга. След като показах в \"Златна България\", че това е неистина, Юхма ми писа, че той вече е на друго мнение. \"Аз мисля, че руските историци не са прави: Кубрат и синовете му са искали да обединят всички българи ... земите на Средното Поволжие ... са били в зоната на влияние на Велика България... Кубрат е погребан далеч на север от столицата - значи границите на държавата били някъде към Волга...\"
Акад. Юхма е от тези учени, които се просълзяват при разказване. Защото откритията му минават през сърцето му. А те разкриват непознати за нас драми от общата ни история. Затова трудът му е толкова ценен за нас.
По майчина линия той е потомък на един от пълководците на кан Ъйлттанпик (загинал в боя срещу татаро-монголците в 1236г.) -Уби-Батор, а по бащина-от рода на великия Мо-Тун... Акпарс е от тези благословени българи, които носят в своя духовен ген драмата и историята на славния ни етнос.
Христо Маджаров