„Беседи върху Шестоднев“ на Бонавентура, превод на Цочо Бояджиев, е много особен текст. Това са 23 публични проповеди, произнесени във Философския факултет в Париж пред около 160 слушатели между Великден и Петдесетница през 1273 г. и прекратени при издигането на Бонавентура за кардинал. Проповедите са замислени като шест „визии“ върху всеки от дните на творението.

Понеже са проповеди, нормално е да се очаква, че не са записани от техния автор: проповедта е по дефиниция слово на Бога, артикулирано от проповедника. И в нашия случай текстовете са reportata, тоест стенографски записи на слушатели. Затова читателят не бива да се изненадва, че на отделни места, в които стои „той казва“ или „тук той заявява“, под „той“ следва да се разбира не някой друг, а самият Бонавентура.
Бонавентура демонстрира широка начетеност, като сред позитивно цитираните от него автори намират място Сенека, Вергилий, Плотин, Ориген и, естествено, Платон и Аристотел. Лесно е да се види, че прокламираният негов „антиаристотелизъм“ е просто добре разпространен слух. Възражения срещу иначе широко утвърждавания от него Стагирит се появяват едва тогава, когато тезите му влизат в пряко противоречие с християнското учение.