Ако лъжите не те убият, истината ще го направи.

Векове след апокалипсиса човечеството оцелява на ръба, като намира убежище в огромен подземен силоз. Силоз, чието съществуване дори легендите не могат да обяснят. Единствената връзка на обитателите с външния свят е пикселизиран образ, предаван от камерите на повърхността: необятна сиво-кафява пустош, осеяна с трупове и кости чак до хоризонта.

Ала дори тази печална гледка лека-полека се влошава заради токсичните ветрове, които замъгляват камерите на силоза и убиват всеки, проявил безумието да излезе. Единственият начин да се запази крехката връзка с външния свят е да изпратят някого да почисти сензорите. Това е и най-тежкото наказание за нарушителите на закона. А също и за мечтателите…

И макар всички осъдени да заплашват, че няма да го сторят, накрая все пак посвещават последните си мигове на тази мисия. Защо го правят? Холстън, шерифът на силоза, винаги си е задавал този въпрос.

А сега е напът да узнае отговора.


„Със Силоз Хю Хауи създаде нова класика на научната фантастика.“ – Ърнест Клайн, автор на „Играч първи приготви се“

„Тайните се разкриват с точното темпо… Ако търсите добро постапокалиптично четиво, Силоз е правилният избор.“ — Рик Риърдън

„Силоз на Хю Хауи е епичен подвиг на въображението. Ще заживеете в този свят.“ – Джъстин Кронин, автор на „Проходът“

Ключови думи: От страниците до екрана