Написването на тази книга е истинско приключение. За да изследва напълно връзката хранене-духовен живот, Гейбриъл трябваше да еволюира отвъд настоящата материалистично-механистична парадигма в храненето до едно много по-широко определение на храненето, включващо фини енергийни принципи. Под думата “нутриент” се има предвид хранителното вещество с неговите материални, емоционални, енергийни и духовни свойства. Колоните на материалистично-механистичната парадигма от последните 200 години са разклатени, но не са отстранени. Възникналата нова парадигма – на Духовното хранене – отговаря по-пълно на въпросите: “Каква е целта на храненето? Какво наричаме “хранене”? Какво се асимилира? Кое е това, което се асимилира? Каква е връзката между асимилирания нутриент и духовното развитие?”

Във връзка с тези фини енергийни принципи се формулира концепция от ново измерение за значението на асимилирането на хранителните вещества. За да бъде направено адекватно това, се обяснява по-рафиниран модел на ключовите системи на тялото за асимилиране на енергия. Включва се детайлно обсъждане на тялото като “човешки кристал” и как функционира като такова, за да абсорбира растителния материал и енергия в енергийните и биомолекулярните си структури.

За максимална полза подходящата храна трябва да се интегрира в хармонично равновесие с Шестте фундамента, практикувани с Любов. Моля помнете, че информацията и концепциите се споделят в тази книга, за да вдъхновят читателя и да му дадат усещане за собствената сила. Нека бъдат насоки и инструменти, а не правила. Авторът се моли читателят да не изгуби от погледа си вярната духовна перспектива за прилагането на тези концепции. Правилното хранене е най-добре да се осъзнава като опора за духовната еволюция. Тази книга описва как да подготвим телата си, за да се справят с увеличаването на енергия при квантовия еволютивен скок в съзнанието, който предприема светът. Гейбриъл се моли всеки, който прочете книгата, да извлече полза от нея и мирът по света да се увеличи в резултат на вътрешния мир и хармонията с Природата, постигнати от разбирането на Духовното хранене и прилагането му в нашия живот.

Когато се храним здравословно и хармонично, нараства способността ни да се настройваме към Божественото и да общуваме с него. Имайки предвид тази перспектива, авторът предлага вместо да “живеем, за да ядем” или да “ядем, за да живеем”, да ядем, за да засилваме общуването си с Божественото. Тогава гладът ни за Божественото става преобладаващият ни апетит. При тези условия е допустимо да се превърнеш в лакомник…за Божественото.