„Възхвала на тъмнината“ е магическо свидетелство за това как големият аржентински творец революционизира употребите на езика. Борхес е недостижим в умението да съзерцава и пренарежда действителността, независимо от жанра, в който твори. Ето какво пише самият той в Поетическа антология (1923-1977):

„Аз бих желал този том да бъде четен sub quadam specie ?ternitatis, по един хедонистичен начин, неповлиян от теории, които не изповядвам, нито от факти от моята биография. Съставих го хедонистично; събрах само онова, което ми допада или което ми е допадало в момента, когато съм го избрал.

Плиний Млади, в книга трета от своите „Писма“, пише, че нито една книга не е толкова лоша, че да не съдържа нещо добро. Това съждение, което Сервантес е прочел, потвърждава моето подозрение, че красотата е нещо често срещано. За същото намеква непълният опис, наречен „Друга поема за даровете“. Би било твърде странно, ако тази антология, която обхваща повече от половин век, не включва страница или ред, достоен за внимание или да бъде запомнен.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есеист, поет и преводач, ненадминат майстор на кратка проза. Смятан е за един от най-величавите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите есета и поетически лабиринти съчетават измислици, философия и история, въвеждат читателя в неразгадаеми сънища и безсъници, запознават го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания, преобръщат всички представи за възможностите на езика.

„Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара", признава един от гениите на световната литература.