В книгата са представени пълно и нюансирано радикалните промени, които настъпват в годините на перестройката на Михаил Горбачов във външната политика на Съветския съюз, съветско-американските отношения, ситуацията в социалистическите страни от съветския блок, довели до края на Студената война и мирните, либерални революции в социалистическите страни от Централна и Югоизточна Европа.

Представят се особеностите на „реалния социализъм“ и т.нар. развито социалистическо общество в България, което се оказва нито социалистическо, нито развито и по-скоро уродливо развито. Показват се мижавите имитации на преустройство и либерални реформи на комунистическите управници в България, тяхното идеологическо скудоумие и лицемерие, прикриващо желанието им да запазят властта на всяка цена. Централно място заема разказът за онези достойни български интелектуалци, които съхраняват със своето инакомислие идеите на хуманизма, с критиката и творчеството си вдъхновяват гражданската опозиция у нас срещу личния режим на Живков в името на свободата, демокрацията и правата на човека; за дисидентите и правозащитниците, развитието, идеите, противоречията, постиженията и слабостите на независимите сдружения. Разказва се как благодарение на тяхната дейност „дворцовата революция“ на 10 ноември 1989 г. прераства в бурен революционен процес, принуждава комунистическото ръководство да ускори демократичните реформи и да приеме преговори с опозицията на кръглата маса, което слага началото на българския „договорен преход“ към демокрация и свободна пазарна икономика.