Тридесет години след екзекуцията на Джовани Фалконе, Роберто Савиано създава документалния роман „Куражът винаги е сам“.

Със силата на литературата и дълбочината на знанието, Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта. Той разказва неговата история, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени.

Роберто Савиано изгражда личен портрет на Джовани Фалконе, не на героя, не на символа на борбата с мафията. Той навлиза дълбоко в живота на един човек, който изпитва страх, съмнения, трудности и терзания, но в същото време трескаво, последователно и безкомпромисно следва своята цел. Цел, която го обрича на самота.

Авторът умело потапя читателя в атмосферата на онези години. Проследява събитията и връзките между престъпни семейства, финансови следи, политически зависимости, фигуранти, съюзници, врагове, убийства, международни контакти, мафиотски закони - документ след документ, информатор след информатор, разследване след разследване. За да стигнем до разкритието на Джовани Фалконе, че мафията съществува и е отлично организирана система. За да разкрием Коза Ностра.

Савиано разделя романа на кратки глави и изплита нишката на събитията. Всяка глава е придружена от солидно количество официални източници и свидетелства, за да е възможно най-близо до реалността. Ненадминатата способност на Роберто Савиано да трансформира данни и факти в живи картини, представени в контекст, превръща „Куражът винаги е сам“ в рядък пример за изчерпателно документално разследване и впечатляващо литературно произведение.

Смелият журналист, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман „Гомор”, отново доказва, че най-големият враг на страха е словото. Осъден на смърт от Камората, Роберто Савиано от години води непримирима битка за истината и справедливостта.

Ключови думи: Бели и червени, Дестинация Италия