Армия от марсианци нахлува в Англия, а населението изпада в ужас и паника. Докато извънземните обикалят с огромни трикраки машини и изпепеляват всичко и всички по пътя си с топлинен лъч, хората от Земята трябва да се примирят с перспективата за края на човешката цивилизация и началото на марсианско управление.
Книгата, която вдъхновява редица филми, сериали, комикси и прочее, идва в издание с добре познатия превод на Сидер Флорин.
Хърбърт Уелс е английски писател, считан е за един от бащите на научната фантастика, заедно с Жул Верн и Хюго Гърнсбек. Война на световете е една от най-емблематичните му творби, която е публикувана за първи път през 1898 г.
Пълно име: Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells)
Роден в градчето Бромли, графство Кент, в семейство на дребен търговец. На 14 години, поради недостиг на пари, е бил принуден да напусне училището, но четири години по-късно успява да спечели стипендия за обучение в училище за науките в Южен Кенсигтон, където е преподавал Томас Хъксли. Друга стипендия е позволила на Уелс да завърши през 1890 г. биологическия факултет на Лондонския университет. Приблизително по същото време той започва да пише и на тридесет години вече е успял да публикува знаменитите си научно-фантастични романи \"Машината на времето\" (\"The Time Machine\", 1895), \"Невидимият човек\" (\"The Invisible Man\", 1897) и \"Война на световете\" (\"The War of the Worlds\", 1898). От фантастиката Уелс се пренасочва към т.нар. \"битови романи\". Тази промяна в немалка степен е свързана с това, че през 1903 г. той встъпва в редовете на Фабианското общество, идеал на което е било постепенното \"прерастване\" на капитализма в социализъм. Уелс остава член на обществото до 1908 година; много от произведенията му през този период - напр. романите \"Кипс\" (1905) или \"Тоно-Бенге\" (1908) са пропити с \"фабиански\" идеи.
През 1922 г. Уелс се кандидатира за парламента, но не успява да победи съперника си в окръжните избори; след две години, през които успява да отиде до Русия и да се срещне с Ленин, той заминава за Франция, където живее до 1933 г. През 1934 г. се връща в Англия; през същата година го избират за президент на международния Пен-клуб; на тази длъжност той остава до смъртта си.
По мнението на повечето критици, най-добрите книги на Уелс са написани в периода от 1894 до 1901 г. Това са споменатите по-горе романи, плюс \"Острова на д-р.Моро\" (\"The Island of Dr. Moreau\", 1896), \"Първите хора на Луната\" (\"The First Men in the Moon\", 1901), сборници с разкази и повести. Нито една от по-късните работи на Уелс не може да се сравни с тези ранни произведения.