Монографията „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“ изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Е.-Е. Шмит (1994–2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна перспектива. Откроените автотекстуални наративни матрици, лайтмотиви, обединяващи стратегии и интермедиални техники са показателни за настъпилите изменения в литературните парадигми при прехода от XX към XXI век.