Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили.

"Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е написал още по-увлекателно и опасно съчинение - защото то е посветено на близката ни история. Най-накрая можем да видим обективната картина на 90-те и да разберем откъде се е взело нашето сегашно... (сами си изберете думата: благосъстояние, унижение, противостояние, чудо, позор)."
Дмитрий Биков, писател

"Четях страница след страница, тресях се от смях и чаках да видя накъде ще ме изведе авторът, какво обяснение ще даде. А Зигар ни води ето към какво: Всичко това се е случило, защото лозунгът на младият екип на Елцин е бил - целта оправдава средствата. Скоро след това Елцин ще изчезне, но лозунгът ще остане. И под него вече може да се подпъхне всякаква цел.
Дмитрий Губин, деловой Петербург

"Авторът умело е вдъхнал живот на Историята, с нейните емоции, задкулисни срещи и интриги. Четеш, все едно гледаш кино, сглобено от всички възможни жанрове: увлекателно криминале, комедия, историческа драма. Историята на 90-те оживява, зазвучава и не спира да звучи.
Ирина Хакамада, руски опозиционен политик

"Книгата се чете така, както се гледа Netflix - без откъсване. Лаконични, прости формулировки. Бързи превключвания, насечен ритъм - класическите трикове на киномонтажа, приложени този път към текст. Зигар създава универсално четиво за западната публика, търсеща откровения за северната енигма Русия."
GQ Русия