Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тя е чистачка в картинна галерия в град, който не е назован, защото няма голямо значение, тъй като подобна история може да се случи на всяко място, и време, което не е обозначено, защото такива истории стават във всички времена. Докато мие пода тя си мечтае не да бърше праха от картините, а да пише за тях. Омъжва се за богат човек. Вече не е чистачка, вече има своя домашна прислужница, която чисти. А мечтата ѝ си остава същата. Неудовлетворението също. Развежда се. Но това не променя нещата.

Не, не издавам края на историята. Самата книга започва със съобщаването на сюжета. Това е, защото в „Нетактичност“ не е важно какво се ще се случи. Важно е как ще се случи, с какви бури в душата – и бури ли ще бъдат всъщност те, или приспивен ветрец. Витория – името на главната героиня, се споменава веднъж и то след средата на книгата, е жена, която си търси мястото, където ще може да даде воля на творчеството, напиращо в нея. Но това място не е нито в професията ѝ като чистачка, нито в битието ѝ на глезена съпруга на богаташ. Не е в лутането ѝ между привличането ѝ ту от мъж, ту от жена. Не е сред клошарите, не е сред елита. Не е в брака, не е в развода. Тя е търсещата жена, която винаги върви в ничията земя между два избора.

Ние познаваме тази жена. Тя е жената, описана от Вирджиния Улф. Онази, която иска да твори, но винаги ѝ липсва още само едно нещо – собствена стая. И тази стая се намира не в къща, а в нея самата. За първи път тази забележителна метафора от историята на феминизма се появява през 1929 г. в две лекции на Вирджиния Улф. Но търсачките на собствена стая са много по-отдавна, имало ги е винаги всъщност. И в античността, и в безвремието на „Нетактичност“ те си приличат – носят в себе си творчество, което животът не ги подпомага да излеят от себе си.