Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Последният Римски император Юстиниан Велики всъщност е най-значимият държавник от ранната история на Византия. Управлява с невиждан за епохата размах, разширява териториално държавата си, обезпечава сигурността по източните граници, подчинява възникналите на мястото на Западната империя варварски кралства и превръща Средиземно море във "вътрешно византийско езеро". По негово време във Византия кипи активно строителство, установява се религиозна и социална стабилност, а възприетият Кодекс на гражданското право регламентира законовото единство на империята.

Всички тези завоевания и реформи вероятно не биха били възможни без активното съдействие на една невероятна жена - съпругата му Теодора, постоянна спътница и опора на монарха в близо 40-годишното му управление. Самата тя е изключителна фигура в политическия живот на страната, с уникални способности, интелект и характер, заради което мнозина я смятат за действителния владетел на страната. Заедно с нея Юстиниан е канонизиран от църквата и остава в историята като императорът, очертал цялостната перспектива за възхода на Византия за векове напред.