"Сърцето като център на цялостния живот на човека" е едно добре премислено и изградено изцяло в духа на православната богословска традиция изследване. Въпросите, разгледани в тази монография, са актуални не само в богословски, но и в много по-широк смисъл, защото те засягат най-дълбинните пластове на човешката душа, чийто абсолютен топос е сърцето. Голямото предимство и достойнство на текста е в продуктивната богословска интерпретация за централното му значение в духовния живот на човека. Монографията ще предизвика интерес не само от страна на изследователите, но и сред по-голям кръг читатели.