За книгата „Не пуша вече“ реших да пиша, тъй като съм поредната „жертва“ на Алън Кар. При все, че отдавна знаех за неговия метод и бях гледал част от филма му, никога не съм искал и не съм се опитвал да спирам цигарите. Тъй като много хора започнаха да търсят книгата и да твърдят, че благодарение на нея не пушат вече, един ден, за който си спомням със смесени чувства, отворих книгата за да проверя, толкова ли е силна магията на словото, че да откаже един заклет пушач от цигарите.
Не! По-силна е! Дотолкова, че три седмици по късно, вече не понасям нищо димящо. На какво се дължи тази промяна на съзнанието и този скок от лагера на доволно пуфкащите същества, в този на хората-любители на чистия въздух, които обичат да вдишват кислород и не понасят душите, и дрехите им да вонят на цигари?
Дължи се на една книга и тя както разбрахте е „Не пуша вече“ на Алън Кар.
В личен план, все още не мога да повярвам, че живея без да паля цигари и те по никакъв начин не ми липсват. Страхувах се разбира се от абстиненцията и всички гадни състояния и настроения съпътсващи промяната, но в крайна сметка, какво тук значи някаква си абстиненция?
Не съм вярвал, че човек с няколко думи ще може да я обясни и да даде насоки как да се справим с нея по най-лесния начин.Аз не мога.
Но Алън Кар може.
И как да не му повярвам когато той самия в продължение на години е пушил три пъти повече от мен и каквото и оправдание да си намеря за да продължа, той ме хваща и не чак толкова дълбоко в себе си разбирам, че не аз съм правия, а той.
Сблъсках се и с още един....сега мога да кажа забавен факт. Независимо от различията в националността и възрастта, по отношение на цигарите, пушачите винаги дават един и същ отговор. Не вярвате? Ще ви дам един от малкото примери посочени в книгата.
„Не можеш да спреш цигарите.“
„Мога, но не искам.“
„Но ти си зависим от тях.“
„Не съм. Мога да ги спра когато си пожелая.“
Разбира се измамното чувство, че може да спре когато си пожелае, автоматично и „логично“, дава правото на него или нея, да пушат докато от Живота Смъртта ги раздели, или Нейно Височество Цигарата.
Защото цигарите са вредни. Факт, за който пушещ или непушещ, осъзнава, но никой не му отдава значение. Разбирам, че каквито и аргументи за вредата от тютюнопушенето да бъдат представени пред един пушач, той ще се съгласи с тях... пушейки. Защото още докато сте пристъпвали към първия от аргументите, той леко се е изнервил и е запалил да се успокои.
Така че, скъпи ми пушачи, и още по-скъпи ми пушачки, не се лъжете и не казвайте, че можете да спрете да пушите, когато пожелаете, защото не можете. И не можете, защото, колкото и да ви е неприятно, сте зависими. А щом сте зависими значи не сте свободни.
Но ако искате да бъдете свободни и да отхвърлите оковите на никотина, вашето решение е Алън Кар.
Последното изречение признавам, би звучало като гнусна реклама, ако не беше вярно.
Знаете ли защо книгата е ценна? Защото авторът не е против вас. Защото ви разбира. Защото играе с вашите карти, на вашата маса. Защото не е някой отегчен чичко в костюм, който с монотонен глас по сухарски ви натякаква някакви отдавна до болка познати теории за вреди и тям подобни. Защото, ей тъй, по човешки Алън Кар споделя личния си опит с вас, сякаш ви е най-добрия приятел. И повярвайте ми. Той може да бъде.