Алиса в Страната на чудесата

Автор: Луис Карол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Лист
Преводач Лазар Голдман
Брой страници 160
Година на издаване 2022
Корици меки
Език български
Тегло 187 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197596731
Баркод 9786197596731
Категории Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч Хенри Лидъл. Главна героиня в приказката е едното от момиченцата – десет годишната Алиса. Започва с един бял заек, който носи жилетка и часовник в малкото джобче. Ушатият герой си мърмори под носа и бърза. Вмъква се в дупка в земята, а след него се спуска и Алиса – пропадането е дълго, а с него започва великото приключение на книгата „Алиса в Страната на чудесата“. Книгата е пуликувана през 1865 година, Доджсън се подписва като Луис Карол, и се превръща сензация. Говори се, че е любима на кралица Виктория и Оскар Уайлд.
Карол успява да убеди любимия си илюстратор – Джордж Тениъл, да нарисува картинките в книгата и днес ние си представяме героите в книгата най-вече както ги е измислил той. Алиса е с дълги къдрици, а не с късата подстигана на черта прическа на истинската Алиса.

След „Алиса“ Луис Карол измисля и продължението – „Алиса в Огледалния свят“, а после написва още 10 книги за математика и забавни поеми и истории. Има страст към театъра и фотографията. До края на живота си през 1898 г. живее и преподава в колежа Крайст Чърч в Оксфорд. Изобретява шахмат за пътешественици, приспособление за четене в тъмното, мнемонична система за запомняне на имена и дати, триколката и много други.

В България „Алиса в Страната на чудесата“ се появява почти 70 години по-късно. През 1933 г. Тя излиза в превода на Лазар Голдман – тогава на 24 години. Голдман превежда още 4 книги, а след това безследно изчезва. Неговата лична история е точно толкова приказна, колкото преведената от него детска книга. През 2021 година литературната изследователка Анриета Жекова решава да го издири. Разполага само с името му, което започва да търси в архивите – открива го в годишниците на Роберт колеж в Истанбул, после в писмо до поета Николай Лилиев. В архивния фонд на БНБ открива по-ясни следи – става ясно, че е роден през 1909 г. в семейството на търговец от София и това, че напуска страната, за да отиде в Палестина. Но това е всичко – в Израел няма следи от него. След дълго търсене става ясно, че за да избяга от нацистите, той всъщност е заминал за Америка, като първо живее със съпругата си в Париж и там се ражда дъщеря им Силвия. Именно тя разказва на Анриета Жекова, че нейният баща никога повече не връща към литературата – живее в Ню Йорк до смъртта си през 1995 г. и работи в търговска компания в Ню Йорк.

Ключови думи: 4 юли - Ден на Алиса

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.