Заучената безпомощност и самосаботирането имат неадаптивна защитна функция и водят до по-ниска лична ефективност и преживявано благополучие, но ефектът им се опосредства от себевъзприемането и активното осмисляне на възможностите.



Представеното изследване на заучената безпомощност и самосаботирането е допълнителен щрих към предишните изследвания на копинг стратегиите във връзка с психичното благополучие и постигането и поддържането на оптимална лична себеефективност. Всяка реакция се разглежда през призмата на ситуативен опит за поддържане на баланса в транзакцията индивид–среда и от гледна точка на ефективността и неефективността ?. Очертаните резултати разкриват какво е най-адаптивно за конкретната ситуация по време на провеждане на изследването.

Заучената безпомощност и самосаботирането имат неадаптивна защитна функция и водят до по-ниска лична ефективност и преживявано благополучие, но ефектът им се опосредства от себевъзприемането и активното осмисляне на възможностите. Важен акцент е и намирането и поддържането на смисъл в различните жизнени сфери, за да не се преживява криза, която е свързана с търсенето на смисъл на живота в условия на несигурност и компрометирано възприемане на възможността за контрол, които не благоприятстват това. Общата поддържана концепция е, че процъфтяването може да бъде научено и постигнато, а основната рамка, която фасилитира това, е проактивният майндфулнес – активната себерефлексия и отчитане на препятствията и възможностите на средата и всяка една ситуация и проактивно поведение. В тази посока са допълнени и пътищата към процъфтяването.