Приказки на народите

Автор: Борис Акунин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Еднорог
Преводач Денис Коробко
Брой страници 192
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 199 грама
Размери 14x21
ISBN 9789543652648
Баркод 9789543652648
Категории Приказки, Литература за деца и юноши, Книги

Приказките са неразделна част от детството, а хубавите приказки се помнят цял живот. Съчиняването на авторски приказки обаче съвсем не е толкова лесно. Но когато Борис Акунин се захване с подобно нещо, резултатът със сигурност е повече от впечатляващ. „Приказки на народите“ е поредно доказателство за разностранния талант на прочутия писател. Той се преобразява в разказвач от класа и ни представя свои приказки, които напомнят на класическите образци и са същевременно съвсем различни. Те ще се харесат на пораснали деца с чувство за хумор, които не са забравили детството, напълно в духа на автора ще ни припомнят стари, любими истории.

В колекцията са включени приказки на различни народи. Те са общо девет, като Акунин уточнява, че девет е магическото число на силата. Той представя някои традиционни сюжети и познати герои, но в съвсем нова и неочаквана светлина. Например историята за Синята брада е тотално преобърната, срещаме злодеи като Кашчей Безсмъртни и Баба Яга, големи страшни дракони и малки, храбри рицари.

Запазвайки класическата структура на една приказка, като същевременно се придържа към националния колорит, стил и начин на разказване, авторът ни поднася коя от коя по-омагьосващи истории. И всяка е заредена с изненади и разчупва познатите клишета. Приказите преливат една в друга, точно както приказките на Шехерезада, и така удоволствието от четенето им е още по-голямо.

С тази книга Борис Акунин създава своя собствена приказна страна, различна от всички останали. Той запазва детските възприятия за света, съчетавайки ги с уменията си на увлекателен разказвач и мъдрите си разсъждения. Всяка история е изпълнена с препратки към съвременността и намеци, които няма как да не доловите. Авторът не забравя и вечния въпрос, който често повдига в творбите си: как трябва да постъпи един мъдър владетел, за да направи своите поданици щастливи.

С „Приказки на народите“ Акунин ни връща в отдавна отминали времена, но признава, че се е вдъхновил за своите приказки от днешните проблеми и отношения на хората. „Реших да разказвам приказки може би защото живеем в едни донякъде нереални времена. Сякаш някакъв зъл магьосник е омагьосал бедното човечество, наложил е поквара в главите и сърцата на хората. Затова се надявам моята книга да има обратен ефект“, споделя той.

Приказките, събрани в тази книга, са и смешни, и страшни, и весели, и мъдри. Тя е като старинен магьоснически скрин, където във всяко чекмедже се крие невероятна история, в която реалностите на дадена страна са преплетени с авторската фантазия и така се разкрива невероятно пъстра картина от нашето детство. Тази омагьосваща колекция е чудесен подарък за читатели на всяка възраст. У нас тя излиза с великолепни авторски илюстрации на Христо Хаджитанев.




За автора:
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"