Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

"Човекът, който разхождаше книги" на Карстен Хен е творба, в която всеки би могъл да открие думи, които пасват на емоционалния му компас. Цветната и приветлива корица на книгата крие в себе си затрогващата история на възрастния вече книжар Карл Колхов. Той доставя лично до домовете на своите клиенти книгите, които те му поръчват. Карл е от онези книжари, които чрез усета и опита си в сферата се е превърнал неволно в психолог. Успява да чете и хората, да вникне в душите им, да види отвъд видимото за околния свят. На своите клиенти той дава имена на литературни герои, които счита, че най-много им подхождат. Това, което липсва в подредеността на живота на Карл, е онази капчица магичен хаос, който да преобърне прагматичния му свят. Тази капчица той открива в детското лице на едно момиченце. Тя нарича себе си Шаша и досущ като едно дете, съумява да отвори очите на дългогодишния книжар. Показва му, че често възрастните забравят да гледат истински; че погълнати от задълженията си пренебрегват вътрешното си усещане за света. Шаша успява да помогне, освен на самия Карл, и на неговите клиенти, които, скрити зад ежедневните си маски, опитват да заглушат болката от често тъжното си и изпълнено с проблеми ежедневие.

"Човекът, който разхождаше книги" е затрогваща история за това какво е да обичаш книгите, какво е, когато те са твое призвание и цел. Това е историята на един човек като много други и същевременно като никой друг. Можем да надникнем в света на мъж, който преживява загуби в живота си, който има своите страхове, но който успява да ги превъзмогне, и въпреки паденията си, да бъде щастлив. Затова понякога са нужни една котка и една Шаша...