Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое–чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на литературния текст, войната между направленията, дефинирането и редактирането на понятието за модерност и пр.