Просто Маса

Автор: Борис Акунин

Коментари: 0

Издател Еднорог
Преводач Денис Коробко
Брой страници 416
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 417 грама
Размери 14x21
ISBN 9789543652556
Баркод 9789543652556
Категории Криминални романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Самотният самурай с руска душа Масахиро Шибата се проявява като достоен продължител на делата на великия Ераст Фандорин в новия шедьовър на Борис Акунин
„Просто Маса“


„Обичам Маса и много му симпатизирам, дори повече отколкото на Ераст Фандорин. С него ми е по-комфортно и забавно. Интересни са ми именно такива персонажи, които надскачат себе си и правят неща,
които трябва да прави един истински герой.”
Борис Акунин



Познаваме го като верния спътник и помощник на готовия да разследва всяко престъпление детектив Ераст Фандорин от поредицата романи на Борис Акунин. Масахиро Шибата е истински естет като всички японци, хедонист и любимец на жените. Без него приключенията на прочутия детектив нямаше да се радват на такъв интерес, а и той често успява да фокусира вниманието върху себе си. В „Просто Маса“ той е в центъра на събитията. Останал сам след смъртта на Фандорин, Маса се завръща в родната Япония, където го очакват невероятни приключения, невероятни открития и невероятни жени.

След повече от 40 години странстване по света, това завръщане е увенчано с истински апокалипсис. Маса пристига точно в деня на чудовищното земетресение от 1923 г., което предизвиква унищожителен тайфун, повсеместни пожари, опустошения, смърт, грабежи и неизбежни промени. Именно в този потресаващо драматичен момент съдбата му се усмихва. Маса, който мечтае да спечели слава като частен детектив в родината си, получава своята първа задача: да открие британско момиче, отвлечено от якудза с цел продажба на публичен дом. Разбира се, дедуктивните му способности бързо дават резултат.

Грандиозните планове на Маса за нещо голямо оттук нататък обаче се сгромолясват. Две години по-късно той не може да се похвали с нищо значимо, а жалките му доходи се дължат на „грандиозни“ разследвания като издирване на изгубени болонки и на откраднати филмови ленти. Но съдбата все пак се оказва благосклонна към благородния японски ронин. Всичко започва с разследването на кражба на архивен свитък от банков трезор, в който е изключено да проникне крадец. А в хода на операцията Маса среща една фатална жена, която ще преобърне живота му.

Заради нея той се съгласява да обере белогвардейския атаман Семьонов, успял да отнесе легендарното злато на Колчак в Япония, и да участва в най-трудните политически преговори. Маса се превръща в петорен агент, който трябва да се спасява от руските казаци и якудза, освен това се заема да разобличи измамник и предател, който се радва на всеобща почит. Но докато изпълнява невъзможните си мисии, той остава верен на своя кодекс на честта. И в крайна сметка ще успее да научи тайната на своя произход, ще възстанови мира между воюващите групировки, ще открие и своята голяма любов.

Макар и не в първа младост, Маса е пълен с изненади, а приключенията му ще доставят невероятно удоволствие на всички, които все още преживяват загубата на прочутия му учител Фандорин. В „Просто Маса“ го очакват много капани и опасни противници, но той запазва ледено спокойствие и успява ловко да избегне всеки удар под кръста. Наслаждаваме се на неговите размишления и възгледи за живота и няма как да не му симпатизираме независимо от изборите, които прави.

Всеизвестно е, че Борис Акунин е силно привързан към Япония и с новата си книга има възможност да ни демонстрира това. „Просто Маса“ впечатлява с динамичен сюжет и изненадващи обрати, но е написана с такава лекота, сякаш авторът рисува пейзаж, без да вдига четката си от платното. В добре познатия ни стил Акунин успява да разкаже за традициите и суеверията, порядките и предразсъдъците в тази красива страна, като не забравя да прояви във всеки изгоден случай и искрящото си чувство за хумор, но и да ни накара да поразсъждаваме сериозно за отношенията между хората и света около нас.



За автора:
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

Ключови думи: Промо -20%, Есенни страници

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"