Книгата е за духовния свят на елините, измислен и осъществяван от поколения вярващи, материализиран в образи и конструкции, реални като делничния свят, но пък вярвани като "отпечатъци" и "вместилища" на един друг, свръхестествен и могъщ, подобен на удивителните с красотата си природни места, които боговете обитавали. А интригата на писаното тук е в стремежа да се разграничат пространствата на света и в тях - имагинерни и реални, да се потърсят местата на богове и хора, видени през очите на древните елини. Така в центъра на авторовото внимание са моделите на общуване между безсмъртни и смъртни, проследени в динамиката на промените във времето. Изучаването на всемира неминуемо предполага "разкъсване" на трудно доловимото единство в обозрими проблеми, подредбата им в стройни типологии, за да бъдат те изучени. Но когато ги сглобим отново, трябва да приемем, че това е реалност, която ние сме съчинили в уюта на кабинетно внимание.