Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите… Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното – неговия по-дълбок и проникновен смисъл. С тази книга бих искал да изразя почитта си към всеки, който не е загърбил тези усилия.

М. Ф.



Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.

Надявам се мама да ги е омагьосала така, както слънцето може да бъде омагьосано милиони години в капка кехлибар. Сега, когато самият аз приспивам своите деца и всяко от тях си почива върху едно от рамената ми, тихо е и тъмно и само звездите в мансардния прозорец над главата ми се местят, в очите ми често напират сълзи от щастие и се надявам, че те вдъхват това щастие с пълна гръд.

За да им бъде опора в тежките моменти. Когато разберат, че нито мама, нито който и да било друг не е изцяло добър. Когато с ужас разберат, че дори самите те не са изцяло добри, че във всеки от нас спорят за топката два противоположни отбора. Когато дойде време да тръгнат по света, да изминат множество пътища, за да могат най-накрая да намерят в сърцето си обратния път към дома.